Какво се промени по отношение нивата ни на стрес?
Съвременният човек сякаш, някак по подразбиране е съпроводен от хронично високи нива на стрес от всякакъв характер – токсичен, физически, микробен и емоционален. Ежедневието ни е толкова забързано, че понякога просто преминаваме през него, все едно в буден сън, само за да успеем да свършим всичко онова, което някой очаква от нас или пък ние самите от себе си.б
Понякога е добре човек да спре за секунда, да осъзнае, че е достатъчен, че може би прави максимума и просто да се наслади на няколко мига тишина и спокойствие. Сменянето на гледната точка и поглеждането на ситуация от различен ъгъл може да се окаже много отрезвяващо, а понякога и решаващо по отношение на личната ни борба с ежедневните нива на стрес.
Днес, освен всичко казано по-нагоре, ни се налага да живеем и във време на пандемия. Тази ситуация, докосва живота ни по много различни начини и е изключително важно да преминаваме през нея осъзнати, тъй като страха може да увеличи драстично нивата ни на стрес, а това да рефлектира върху цялостното ни здраве.
Съвсем нормално е хората днес, да се усещат по-стресирани и тревожни, поради ситуацията на несигурност и разнопосочна информация, която ни заобикаля ежедневно.
Всъщност това е еволюционната цел на стреса – да ни помогне да сме в безопасност, когато се изправим пред опасността.
Предполагам ще ме попитате, как е възможно да сме положителни и оптимисти, в тези толкова стресови времена?
Няколко съвета относно психическото здраве във времена на Covid-19
Грижата за мен, започва от мен
Всеки от нас трябва да разбере, че отговорността за личното ни здраве е само и единствено наша. Ние хората, не рядко обичаме някой друг да носи отговорност, но истината е, че ако има някой, на когото трябва да се сърдим или гневим, може би първо трябва да погледнем образа си в огледалото.
Грижата за психическото и физическото ни здраве е от първостепенно значение не само във времена на пандемия, а принципно.
Ако се замислите всяко нещо в живота изисква усилие и за това няма как да се сърдите на тялото си, че се е затормозило в някакъв момент ако не сте полагали нужните грижи за него.
“Мозъкът не се храни с боб и трюфели, по-скоро храната успява да възстанови молекулите на мозъка след като бъде превърната в хомогенна и усвоима смес, която потенциално има „същата природа“ като молекулите на мозъка „
Антонио Грамши, Избори от затворническите тетрадки
Храната не осигурява само енергия на тялото, тя е и информация, която ние ежедневно му поднасяме. Но грижата за тялото не се свежда само до правилния начин на хранене, а до комплекс от фактори в това число нива на хидратиране, активност, качество и количество на сън, какво мислим и как изразяваме емоциите си, как се отнасяме към нас и тези около нас.
Опитайте са да ограничите максимално стресовите фактори – физически, емоционални и токсични
Поспрете и огледайте ситуацията около вас – какво се случва с работата, партньора, децата, грижата за къщата, финансите?
Започнете проактивно, с бавни стъпки да вървите личния си път към минимизиране на стресови фактори. Например ако съседа, който не ви поздравява всеки ден, предизвиква негодувание у вас – кажете му и опитайте да промените ситуацията, така че да премахнете поне един фактор в ежедневието, който ви тревожи.
Стресът, самотата и загубата на сън могат да отслабят имунната ви система, оставяйки ви по-податливи на инфекции . С този пример искам да ви кажа, че тялото не различава дали стреса е физически или емоционален, то просто включва едни и същи механизми с едничката цел – да ви запази живи и в безопасност. Проблемът се крие в това, че тези механизми не са пригодени за хронично високи нива.
С две думи, няма как да сте добре ако се намирате в ситуация, в която има опасност да бъдете изядени от тигър непрекъснато, нали?
На 18/06/2020, беше публикувана статия, която твърди, че хора с COVID-19, при които се наблюдават високи нива на хормона на стреса кортизол са по-склонни да проявяват тежки симптоми.
Погледнете нещата от друг ъгъл
В момента може да работите у дома, да работите по-малко или повече или да не работите изобщо. Но това може да затваря една врата и да отваря друга. За някои всъщност това предизвикателно време може да се окаже търсена и нужна промяна, която в бъдеще ще донесе прекрасни и дори неподозирани ползи.
Може също така да сте пропуснали много срещи с приятели и семейство, летни ваканции, партита и различни други събития. Но пък това ни кара да оценяваме времето си заедно, свободата да избираме и в бъдеще може би ще ценим всеки момент съзнателно и ще му наслаждаваме пълноценно.
Възможно е да се наложи отново да постоим по-дълго време в къщи, но това може да ни накара да усвоим нови знания и умения, вместо да проследяваме непрекъснато новините около пандемията, което би могло да се окаже най-лошия източник на стрес. Вместо това може да научите нов език, да придобиете знания, свързани с плетене, бродиране, рисуване, пеене, танцуване, да бъдете доброволци към някоя организация, да подобрите уменията си в кухнята, да изкарате отдавна отлаган дистанционен курс по нещо, което ви вълнува.
Избирайте източниците си на информация мъдро
Трябва да сте подготвени и да знаете какво се случва, но непрекъснатото следене на новините е един от най-лошите източници на стрес.
Когато проверявате новините, разчитайте на достоверни източници. Избягвайте да следите това, което смятате за екстремни гледни точки, защото ще подхранвате стреса излишно.
Може би е добра идея да търсите и добрите новини. В света стават прекрасни неща всяка минута, не е нужно да се фокусираме само върху негативното. Помислете да потърсите в интернет неща като : добрите новини днес, положителни новини от деня, оптимистични новини днес и подобни.
Освен това избягвайте да гледате филми или телевизионни предавания, които подклаждат безпокойството ви. Вместо това се фокусирайте върху гледането на неща, които ще ви накарат искрено да се смеете и ще повдигнат духа ви.
Бъдете внимателни и благодарни, към себе си и към тези около вас
Всички сме заедно в това. Каквото е за мен, това е и за вас. Но ако минем през това с добро и с разбиране, с емпатия и взаимопомощ, някак ми се струва, че за всички ни ще е по-лесно.
Бъдете търпеливи, особено с онези, с които живеете. Ако не сте свикнали да сте заедно толкова много време, това може наистина да е стресиращо. Съзнателно разработете система, която дава на всеки от домакинството лично време и уединение. Когато сме дълго време заедно, започваме да се вглеждаме в дребни неща, които понякога може да ни изкарат извън равновесие.
Отново опитваме да сменим гледната точка – това е времето, за което все мрънкаме, че не ни стига. Отдайте се на семейни игри и забавления, когато времето позволява. Мечтайте заедно, правете планове и ги рисувайте във фантазията си, казвайте си защо се обичате и какво цените един в друг, използвайте времето да опознаете още по-добре децата си, разговаряйте и просто се радвайте един на друг – времето е оскъден ресурс.
Можете да устоите на това предизвикателно време
Всички ние произхождаме от много устойчиви хора. Ако нашите предци не бяха преживели предизвикателствата си, то ние нямаше да сме тук. Може да ви е полезно да говорите с някои от възрастните хора, които познавате, които са преживели войни, икономически кризи, миграция или подобни сътресения. Ще се изненадате да научите как са се справили с проблемите си, през какво са минали, а не рядко мъдростта им ще се окаже безценен дар, от който може да научим много.
Животът е различен сега, но ние трябва да се адаптираме
Има едно чудесно определение за стрес – „противопоставяне на това, което е“.
Опитайте се да приемете, че животът ще бъде различен за известно време. Адаптирайте се към тези промени и ги погледнете като възможности, потърсете добрите неща, които се случват около вас.
Може би това ще бъде повече време със семейството, направата на проекти, които сте отлагали или просто да се порадвате на това, че не се налага да пътувате до работа. Или може да погледнете навътре, за да видите как може да пренаредите приоритетите в живота си. Това е подходящ момент да работите за повишаване на вашата устойчивост.
Експертите по травма са установили, че емоционалната устойчивост не е нещо, с което се раждаме – това е умение, което може да се научи и овладее. Пластичният начин на мислене ви помага да се справите с всичко, което идва по пътя ви, за да можете да останете силни пред несгодите.
За финал, искам да ви кажа защо страхът всъщност е нещо много глупаво, поне за мен
Страхът всъщност не съществува… точно сега. Помислете за това – ако някой насочи пистолет към вас, вие не се страхувате някой да насочи пистолет към вас, а от това да не ви застрелят. Ако ви застрелят, не се страхувате да бъдете застреляни, а от потенциално кървене до смърт. Малко драматично звучи, но се надявам, че ме разбирате.
Рядко изпитваме страх от всичко, което се случва в настоящия момент. Страхът е проекция на това, което мислим, че може да се случи. Така че, ако успеете да живеете тук и сега, вместо да се подавате на мислите за бъдещето, много страхове магически ще отшумят.
Страхът всъщност може да създаде точния резултат, от който се страхувате. Звучи налудничаво, но е истина. Помислете за майката, която непрекъснато се страхува, че детето й ще се разболее и за това непрекъснато използва дезинфектиращ гел за ръце. Познайте какво, хлапето не изгражда имунна система и какво се случва, то се разболява. Страховете вършат наистина добра работа, като всъщност показват точния резултат, от който се страхуваме.
99,9% от страховете никога не се случват. Помислете за всички хипотетични сценарии, задвижвани от страх, които оставяте да завладеят ума ви. Колко от тях някога се сбъдват? Може би много малко или дори николко? Напомнете си за това следващия път, когато мозъкът ви накара отново да сте в тези сценарии.
Страховете могат да превърнат иначе здравословната подготовка в парализираща параноя. Страхът може да осигури здравословен конструктивен елемент в нашия живот, който ни мотивира да предприемем действия, които могат да ни донесат ползи. Въпреки това има много тънка граница между това, „здравословният страх“ да се превърне в парализиращи, параноични мисли. Те могат да възпрепятстват способността ни да се адаптираме, да мислим и да реагираме творчески на обстоятелствата, с които се сблъскваме.
Страхът от смъртта – ние всички сме смъртни и това е част от нашето естествено съществуване.
Животът на много хора често започва отново, когато проумеят, че са смъртни и променят отношението си към самия живот. Но ако се увлечем да живеем живота си в непрекъснат страх от смъртта, то живи ли ще сме изобщо?
„Само когато приемете, че един ден ще умрете, можете да се освободите и да извлечете най-доброто от живота. И това е голямата тайна. Това е чудото. “
– Gabriel Bá, Daytripper
Личен съвет от мен
Опитайте вечер, да послушате малко специални вибрации и музика, която би могла да ви подейства релаксиращо. Ето няколко предложения :
https://www.youtube.com/watch?v=-vvpsIiUVKY
https://www.youtube.com/watch?v=WEGVuH8JcN4