КАК СЕ ИЗСЛЕДВА ЕСТРОГЕНОВА ДОМИНАНТНОСТ?

Естрогенни модификатори и ефекти

Секс-хормон свързващ глобулин (SHBG)

Има много начини естрогенът да се произвежда и метаболизира в тялото, но има много и много възможности, поради които тези процеси могат да се объркат и това да допринесе за хормонален дисбаланс в организма.

Повечето естроген в тялото се съхранява като резерв основно чрез свързването му със секс-хормон свързващ глобулин (SHBG) и по-слабо с албумин. SHBG се синтезира от черния дроб и е основният транспортен свързващ протеин за половите стероидни хормони в кръвта и регулира тяхното движение до целевите клетки.

Поради това концентрациите на SHBG в кръвта е важен показател за бионаличния естроген в организма. Високите концентрации на SHBG са свързани с фактори като диета с високо съдържание на въглехидрати (35-40%), докато ниските концентрации са свързани с повишен пролактин, хиперинсулинемия ( високи нива на инсулин в кръвния поток) и затлъстяване.

Ниският SHBG води до по-големи количества свободен, несвързан естроген.

Тироксин свързващия глобулин

Повишеният естроген увеличава тироксин свързващия глобулин (TBG), който e протеин с особен афинитет към хормона на щитовидната жлеза. Намалените количества несвързан хормон на щитовидната жлеза водят до по-бавен метаболизъм и намалени енергийни разходи (увеличаване на риска от увеличаване на теглото), намаляване на липолизата (увеличаване на риска от хиперлипидемия – висок холестерол в кръвта ) и намалена глюконеогенеза (повишава риска от хипогликемия- ниска кръвна захар). Имайте предвид, че щитовидната жлеза е силно повлияна от стресори върху тялото (външни или вътрешни), това засяга както развитието на автоимунитет, така и преобръщането на неактивния хормон на щитовидна жлеза T4 в активния T3.

COMT и MTHFR

Метаболизмът на естрон (Е1) и естрадиол (Е2) в благоприятни метаболити се осъществява чрез процес наречен метилиране. Определени генетични варианти на COMT и MTHFR могат да повлияят на ефективността на метаболизирането на тези естрогени. Например при генетична мутация на COMT полиморфизмът Val / Met, намалява функцията на ензимите. Същият този полиморфизъм може да повлияе разграждането на допамина, който помага за работата на мозъка, контролирането на движенията и емоционалните ни реакции, и влияе директно върху центровете на удоволствието. Това е веществото, отговорно за нашата мотивация и концентрация. Доказано е, че жените с Val / Val генотип имат по-голяма COMT ензимна активност, следователно по-ниски нива на допамин, в сравнение с жени с Met / Met генотип, за които е доказано, че имат по-високи нива на допамин . Тъй като COMT също метаболизира естрогена, жените с генотип Met / Met и висок естроген може да са изложени на особен риск от нарушена когнитивна функция в периода на менопаузата. Необходими са още изследвания от науката, за да се потвърди това твърдение.

Здравето на храносмилателната система

Здравето на червата също може да повлияе метаболизма и нивата на естроген. Някои от бактериалните видове, съставляващи флората на червата, притежават ензима бета-глюкуронидаза, който може да реактивира хормона. Естрогенът, който не е свързан с SHBG, се конюгира ( преработва, изчиства) чрез фаза 2 на детоксикация на черния дроб, чрез глюкоронидация, и след това се елиминира през бъбреците и стомашно-чревния тракт. Въпреки това, прекалено много бактериална активност на бета-глюкоронидаза в червата може спре този процес. Това води до повишена реабсорбция на свободни естрогени в организма, което потенциално допринася за развитието на свързани с естрогена ракови заболявания на гърдата, яйчниците или ендометриума.

Защо да тествате хормони?

Тъй като хормоните работят заедно, за да създадат балансирана вътрешна среда, има смисъл да се тестват всички изброени по-долу, за да се разследва има ли всъщност доминантност на естроген. Естрадиол (Е2) най-мощният от естрогените, прогестерон (Pg), тестостерон, DHEA – S, кортизол (хормон на стреса, който показва за надбъбречната функция), профил на щитовидната жлеза (TSH, T3, T4, ТАТ и МАТ антитела)

Хормоналното изследване може да се извърши с помощта на кръв, урина или слюнка. Тестът от кръвен серум е удобен, ако искате също така да оцените и други системи на тялото, които може да са свързани с естрогенен дисбаланс; примери за полезни кръвни тестове включват пълен профил на щитовидната жлеза, нива на витамин Д (предшественик на половите стероиди), пълна кръвна картина, нива на електролити като натрий и калий, функция на черен дроб и бъбреци, нива на желязо и феритин, гликиран хемоглобин и вероятно DHEA-S и SHBG.

Видове тестове 

Естрогенът и прогестеронът могат да бъдат най-добре измерени чрез урина и слюнка, тъй като тези тестове измерват “свободната” (несвързана) форма на хормоните, т.е. тази част от хормона, която действа върху тялото.

Нивата на общия (свободен + свързан) хормон в кръвта понякога могат да бъдат фалшиво високи или нормални. Нивата на хормоните също така непрекъснато се променят, тъй като серумът представлява моментна снимка и е трудно да се разбере дали лабораторната стойност е в своята висока или ниска точка.

За разлика от повечето хормонални кръвни тестове, тестването на слюнката измерва свободния хормон и пробите могат да се събират през целия ден, като по този начин придават повече гъвкавост и клинична стойност на резултата. Изследването на слюнка също е полезно при оценка нивата на кортизол през целия ден. Ограниченията могат да включват човек, който не е в състояние да произвежда адекватно количество слюнка.

Тестовете за урина също са полезни за измерване на хормони, в един момент или при 24-часово събиране на проба, за да се оцени естественият ритъм на хормоните. Денонощното събиране на проба осигурява представа за различните естрогенни метаболити и чернодробната функция, което може да посочи конкретни пътища за лечение. Ограниченията могат да включват дехидратация или прекомерен прием на течности.

И накрая, помислете за генетично изследване за COMT или MTHFR, за да се добие представа за естрогенния метаболизъм.

Защо кръвните тестовете хормонални тестове може и да не отразяват вашите симптоми?

1. Тези тестове не измерват всичко, което трябва да знаете за хормоналните си нива. Стандартните тестове измерват “свободния” хормон в кръвообращението – малкото количество хормон, което е на разположение, за да влезе в тъканта и да върши работа , както и “общия” хормон – основната форма на хормоните, която пътува в кръвоносната система, прикрепена към протеина-носител. Тези прикрепени хормони, които съставляват по-голямата част от хормоните в кръвта, не са лесно достъпни, за да бъдат използвани от клетката.
2. Резултатите от кръвта няма как да дадат информация дали тялото ви безопасно и ефективно разгражда хормоните. Хормоните, които не се разграждат правилно, от своя страна ще стимулират или инхибират хормоналните рецептори в цялото ви тяло. Ако няма правилно разграждане в тялото е възможно да започнат отново да циркулират хормони, които принципно е трябвало да бъдат отстранени.
3. Тези тестове няма да ви кажат дали балансът на естроген и прогестерон е нормален. Понякога симптомите не са свързани с количеството на хормоните, а с баланса между тях.
4. Симптомите, които са провокирани от хормонален дисбаланс могат да бъдат свързани с проблеми с функцията на надбъбречните хормони. Надбъбречните жлези са малки органи, които „ седят“ върху бъбреците. Те освобождават хормони на стреса като кортизол и DHEA, както и адреналин. Също обаче произвеждат полови хормони като естроген, прогестерон и тестостерон. Когато надбъбречните жлези не работят правилно няма да може да се поддържа нормална функция и на половите хормони. Единичните кръвни проби на кортизол не са много ефективен индикатор, тъй като нивата на кортизол варират през целия ден. Чрез еднократна кръвна проба не получаваме информация за действителното количество кортизол в тялото, дали ритъмът е нормален или как тези хормони на стреса се обработват в организма.
5. Изследването на кръвта не може много ефективно да проследява хормонозаместителната терапия. Световният опит показва, че човек трябва да приема изключително високи нива на заместване на хормоните, за да се покаже каквато и да е промяна в нивата на кръвта. Освен това, начинът на приложение или начинът, по който приемате хормоните си (орално, вагинално, кожата и др.) може да повлияе на резултатите.

Какво е DUTCH Test

Бих искала да имате информация, относно този тип диагностика. За съжаление в България все още не е достъпен, но се надявам съвсем скоро това да не е така. Въпреки всичко е добре да сте информирани и в случай на необходимост, бихте могли да се изследвате в друга държава.

Пробата за теста е от урина. Той адресира всички проблеми, които биха могли да се идентифицират чрез кръв. Показва дали надбъбречната жлеза участва пряко или не в потенциалния хормонален дисбаланс. Той разглежда ритъма на кортизола, метаболизма на естрогена и тестостерона и 9 ключови нива на хормоните: кортизол, кортизон, естрадиол, естрон, естриол, прогестерон, тестостерон, DHEA, мелатонин.

Каква информация предоставя тестът DUTCH?

1. Може точно да се оценят нивата на естроген, прогестерон и тестостерон в сравнение с кръвта. Тестът DUTCH дава пълна картина за това как надбъбречните и женските репродуктивни хормони работят (или не работят) заедно.
2. Ако страдате от умора или проблеми със съня, проверката на нивата на надбъбречните хормони и техния ритъм е от съществено значение.
3. Ако сте на хормонозаместителна терапия, може по-точно да се проследят нивата и вашия терапевт или лекар да знае има ли нужда от корекция на терапията , за да бъде по-ефективна тя.
4. Може да се провери дали балансът между естроген и прогестерон е нарушен – състояние известно като доминиране на естроген. Това е честа причина за проблеми в пери менопаузата като ПМС и нередовен цикъл. Възможно е да влошава симптомите на менопаузата като горещи вълни, нощно изпотяване и наддаване на тегло. Също може да бъде причина за фиброиди, ендометриоза, синдром на поликистозни яйчници, кисти на яйчниците, безплодие или спонтанен аборт.
5. Може да се види дали естогена се метаболизира или „разгражда“ правилно. Ако черният ви дроб не метаболизира естрогена ефективно, може да развиете тежки симптоми на хормонален дисбаланс, но също би могло да се повиши рискът от рак, свързан с естроген като рак на гърдата, матката и яйчниците.
6. Ниските нива на тестостерон и DHEA могат да са отговорни за чувството на умора, наддаване на тегло, ниско либидо, болезнени стави и мускули, остеопороза и чести промени в настроението, дори депресия и тревожност.
7. Ако имате проблеми със съня, и се установят ниски нива на мелатонин , вашия лекар или терапевт могат да преценят дали трябва да коригират тези нива с хранителна добавка.

Какво може да причини доминиране на естрогена?

1. Съотношение на различните естрогени – когато има твърде много естрон (E1) и естрадиол (E2), известни още като „агресивни естрогени“, в сравнение с естриола (E3), който е „защитният естроген“. Това измерване се нарича „естрогенен коефициент“ и може да бъде измерено с тест от слюнка.

2. Сътношение прогестерон- естроген – тези два хормона работят в много деликатен баланс. Чрез лабораторен тест може да се установи  дали има достатъчно прогестерон, който да се противопостави на по-агресивния естрадиол (Е2) – това се показва като съотношение на прогестерон към естрадиол в тестове от слюнка или урина.

3. Метаболити – когато естроновите метаболити, наречени 2:16 хидроксиестрон, се разпадат неблагоприятно спрямо „лошия“ метаболит – 16 хидроксиестрон (който е силно естрогенен и действа върху естрогенния рецептор).