Какво е емоционалното хранене?
Емоционално хранене се проявява, когато хората използват храната като начин да се справят с чувствата, вместо като средство за задоволяване на глада.
Всеки от нас е бил в ситуация, в която изяжда сам голям плик с чипс от скука или цяла кутия бисквити, докато се подготвя за някакъв изпит. Но когато това се повтаря често ( особено неосъзнато) може да повлияе на теглото, здравето и цялостното благосъстояние на организма.
Хората често не правят връзка между храненето и емоциите. Разбирането на причините, които могат да стимулират емоционалното хранене, може да направи възможно предприемането на различни действия, които да предотвратят превръщането му в дългосрочен проблем.
Един от най-големите митове за емоционалното хранене е, че е подтикнато само от негативни чувства. Да, хората често се обръщат към храна, когато са стресирани, самотни, тъжни, тревожни или отегчени. Но емоционалното хранене може да бъде свързано и с положителни чувства, като романтиката да споделяте десерт на Свети Валентин или празнуването на определен повод със семейство и приятели. Понякога емоционалното хранене е обвързано с големи житейски събития като загуба на близък или развод.
Най-често обаче, безбройните малки ежедневни стресове причиняват желанието за утеха или разсейване да бъде задоволявано чрез храната. Хората ксъщо заучават емоционални модели на хранене, например дете, на което се дават бонбони или шоколад след голямо постижение, може да порасне, използвайки различни сладкиши като награда за добре свършена работа. Дете, на което са дадени бисквитки като начин да спре да плаче, може да се научи да свързва бисквитките с усещане за комфорт. Не е лесно да „отучите” моделите на емоционално хранене. Но е възможно. Започва с осъзнаване на това, какво се случва всъщност.
Какво е „комфортна“ храна?
Всеки човек има собствените си предпочитания за храни, които могат да го накарат да се чувства добре емоционално. Интересното е, че те могат да варират в зависимост от настроенията и пола. Едно проучване установява, че щастливите хора изглежда искат да хапват пица, докато тъжните хора предпочитат сладолед и бисквитки. Хората, на които им е скучно жадуват за солени, хрупкави неща като чипс. Изследователите откриват също, че момчетата предпочитат топли, домашни ястия, а момичетата предпочитат шоколад и сладолед.
Това може да ви накара да попитате: защо никой не се наслаждава на моркови и целина, нарязани на ленти?
Храните с високо съдържание на мазнини, като сладолед, могат да активират химикали в организма, които създават усещане за удовлетвореност и комфорт. Това почти пристрастяващо качество може всъщност да ви накара да посегнете отново към тези храни, когато се чувствате разстроени.
Физически глад или емоционален глад?
До известна степен всички хора се хранят и емоционално ( колко често след вечеря, макар и напълно сити, намирате място за един сладолед или парче шоколад, на което да се насладите с усмивка). Но за някои хора емоционалното хранене може да бъде истински проблем, причинявайки сериозно наддаване на тегло. Проблемът с емоционалното хранене е, че щом удоволствието от приемането на определена храна изчезне, чувствата, които са ви накарали да посегнете към нея остават. И често може да се почувствате по – зле след консумацията на количеството или вида храна, който сте избрали. Ето е защо е добре да знаете разликата между физическия глад и емоционалния глад.
Следващия път, когато искате на хапнете, помислете, какво провокира това желание.
Физически глад
Ø Появява се постепенно и може да бъде отложен малко във времето
Ø Може да се задоволи с всякакъв вид храна и се предполага, че когато сте сити ще спрете да се храните
Ø Не предизвиква чувство на вина
Емоционален глад
Ø Появява се внезапно и се усеща като нещо спешно
Ø Предизвиква много специфични желания (например за пица, сладолед, чипс или щоколад)
Ø Склонни сте да ядете повече, отколкото обикновено
Ø Може да причини чувство за вина или съжаление
Може да опитате да си отговорите на следните въпроси:
Консумирах ли по-големи порции от обикновено?
Ям ли в необичайно време?
Чувствам ли загуба на контрол над храната?
Тревожен ли съм от нещо, което ме напряга допълнително?
Има ли голямо събитие в живота ми, с което имам проблем да се справя?
Имам ли наднормено тегло или скорошно рязко повишаване на килограмите?
Други хора в семейството ми използват ли храна, за да успокоят чувствата си?
Ако сте отговорили с „да“ на много от тези въпроси, тогава е възможно храненето да се е превърнало в механизъм за справяне с даден проблем или ситуация, вместо в начин да осигурявате необходимите вещества на организма си.
Прекъсване на порочния цикъл
Управлението на емоционалното хранене означава намиране на други начини и средства за справяне със ситуациите и чувствата, които могат да накарат някой да се обърне към храната като отдушник. Например ако всеки ден, щом се приберете, автоматично се отправяте към хладилника, то спрете за момент и се запитайте дали сте гладни, ако е така и основното хранене е далече, то изберете нещо леко и здравословно, за да се насладите качествено например на вечерята си. Ако търсенето на храна обаче се е превърнало в един неосъзнат навик, време е да помислете, защо? След това опитайте да промените рутината. Вместо да се храните веднага щом се приберете, опитайте да промените навиците и да отделите време да разсъждавате върху деня си и как сте се чувствали през него – щастливи, благодарни, развълнувани, ядосани, ревниви, изоставени и т.н.
Неща, които може да опитате
1. Отговорете си на въпроса, гладни ли сте или ви е скучно?
Ако ви е скучно или самотно, обадете се или пишете на приятел или член на семейството. Ако сте стресирани, опитайте йога, релаксация, медитация или друго нещо, което ще ви донесе удоволствие. Слушайте приятна музика, танцувайте, рисувайте и си създавайте положителни емоции по вашия собствен начин. Ако не може да доставяте на организма качествен и количествен сън, може би е добра идея да започнете да правите стъпки за разрешаването на това обстоятелство.
Ако имате да свършите някаква работа, вместо веднага да отваряте вратата на хладилника се захванете с нея.
2. Опишете емоциите, които предизвикват честото желание за хранене.
Един от най-добрите начини разберете какво всъщност се случва с вас е да водите личен дневник. Напишете какво сте хапвали, колко и как сте се чувствали, докато сте се хранили (например – отегчен, щастлив, с усещане за награда, тъжен, притеснен, гузен или виновен) и дали наистина сте били гладни или просто сте хапнали за успокоение. Чрез личните си записки ще започнете да виждате модели, появяващи се между това, което чувствате и това, с което се храните. Ще може да използвате тази информация, за да направите по-добър избор (като например да изберете да прочистите главата си с разходка, вместо с пакетче чипс).
3. Бройте до пет преди да посегнете към храна.
Това време ще ви помогне да разберете какво провокира желанието за храна към момента. Често сме толкова стресирани, че изобщо не се замисляме, а се случва да действаме по навик.
Получаване на помощ
Дори, когато разберем какво се случва, много хора все още имат нужда от помощ за прекъсване на цикъла на емоционалното хранене. Не е лесно, никак даже, особено когато емоционалното хранене вече е довело до проблеми с теглото и самочувствието.
Така, че ако подозирате, че вие или детето ви, може би има подобен проблем, не се страхувайте и срамувайте, защото наистина няма от какво. Възползвайте се от експертна помощ. Терапевтите по емоционална интелигентност и психолозите могат да ви помогнат да се справите с чувствата си. Нутриционистите и диетолозите могат да ви помогнат да идентифицирате хранителните си модели и да ви насочат към по-добра диета. Инструкторите по спорт могат да направят индивидуален комплекс упражнения, чрез които да се чувствате по- добре физически.