Справяне с емоциите
Животът е изпълнен, както с травми, така и с прекрасни преживявания. Палитрата от ситуации, които ежедневието ни може да предложи е много пъстра.
Най-важният въпрос, който може да си зададем е дали успяваме да управляваме безбройните емоции, които животът ни поднася или просто ги потискаме, оставяйки „заключени“ в определени събития, които не можем да преработим?
Емоциите сами по себе си не са нито здравословни, нито вредни. Истината е, че когато не успяваме да преработим емоциите или го правим непълноценно, започваме да се сблъскаме с проблеми. Този механизъм не се различава по нищо от всеки друг аспект на тялото. Нека се опитам да ви разясня, защо?
Това, което определя здравето на храносмилателната ни система, не е толкова самата храна, а всъщност, това което тялото може да усвои от нея. Способността му да абсорбира наличните хранителни вещества и да се прочисти от това, което е нездравословно или ненужно за него е фундамента за цялостното здраве на стомаха и червата.
Същото важи за всяка друга система, която е отговорна за обработката на това, което поемаме или приемаме.
Боравенето с емоциите започва с определено събитие – нещо се случва или нещо, което сме очаквали да се случи – не се случва, както сме искали. Как преминаваме през това събитие определя влиянието му върху самите нас.
Може би колкото различни хора съществуват, толкова и интерпретации ще има за определено събитие, което генерира емоционален отговор. Човек може да „ заседне“ в една част от преработването на емоциите, поради неговата лична система от убеждения, уникална конституция, психологическата му устойчивост или просто поради нежеланието или неспособността му да завърши процеса на емоционално преработване.
Въпреки че има различни термини и модели, които се използват за изследване на боравенето с емоциите, всички модели признават, че емоциите имат физиологичен, когнитивен, субективен и поведенчески компонент и, че хората имат способността да мислят за своите емоции, да регулират реакциите си и да се адаптират към социалните норми.
Кои са „основните“ емоции
Най-основните емоции са тези на гняв, отвращение, страх, щастие, тъга и изненада. Основните емоции имат дълга история в човешката еволюция и те са се развили до голяма степен, за да ни помогнат да правим бързи преценки за стимулите около нас и как да реагираме на тях с подходящото поведение.
Основните емоции се определят в голяма степен от една от най-старите части на нашия мозък, лимбичната система, включително амигдалата, хипоталамуса и таламуса. Но не всички наши емоции идват от старите части на нашия мозък. Ние също така интерпретираме нашите преживявания, за да създадем по-сложен набор от емоционални преживявания.
Например, амигдалата може да почувства страх, когато усети, че тялото пада, но този страх може да се тълкува напълно различно (дори като вълнение), когато се возим със скоростно влакче, за разлика от страха, който изпитваме при падане от голяма височина поради друга причина. Когнитивните интерпретации, придружаващи емоциите – известни като когнитивна оценка – ни позволяват да изпитаме много по-голям и по-сложен набор от вторични емоции. Въпреки че те са до голяма степен познавателни, нашите преживявания на вторичните емоции се определят отчасти от възбуда и отчасти от тяхната валентност – тоест дали са приятни или неприятни чувства.
Въпреки че емоциите може да ви се струват по-малко важни в сравнение с нашите по-рационални познавателни процеси, както емоциите, така и познанията могат да спомагат вземането на ефективни решения. В някои случаи се предприемат действия, след като рационално сме преценили негативите и позитивите при различните решения, но в други случаи действаме изцяло емоционално.
Емоциите стават особено важни при взимането на решения, в ситуации, при които алтернативните избори са много и не свързани, което води до несигурност и неяснота и това затруднява пълния когнитивен анализ.
В подобни ситуации, често разчитаме на емоциите, за да вземем решения, а тези решения не рядко могат да бъдат по-точни от тези, произведени след внимателно обмисляне и анализ.
Как протича емоционалния процес
Осъзнаване
Първата стъпка в разбирането на емоционалния процес е да сте наясно с живота си и какво се случва в него. С две думи това е способността ви да усетите, че сте емоционално задействани от нещо, което се е случило или не се е случило, така както сте искали.
Това всъщност е цялостното усещане на човек за свобода, както да чувства, така и да осъзнава емоциите си. Отделянето на нужното време за себе си, може да доведе до изместване на емоциите и да стартира процеса по тяхната обработка.
Осъзнаването на емоционално задействане често се появява поради появата на физически симптом – изведнъж получаваме стягане в корема, дишането ни се променя, ръцете ни се изпотяват или усещаме промяна в нивата ни на енергия. Осъзнаването на връзката между физическите симптоми и събитията, които се случват в живота ни е важен аспект на емоционалното осъзнаване.
Реакция
Това е начинът, по който изразяваме емоциите си. Важно е наистина да почувствате емоциите си и да знаете как да ги изразите. Тук не става въпрос за това да се капсулирате в чувството, а да усетите емоциите си по здравословен и продуктивен начин.
Как ще реагираме на емоциите зависи от нашите очаквания от определено събитие, от обкръжението, от това как другите около нас реагират на същото събитие, от житейските ни преживявания, от психологическата ни устойчивост и от настоящото ни здравословно състояние.
Всяко общество има преценка за изразяване на емоции:
- Полезно ли е изразяването на гняв?
- Страхът трябва ли да се избягва или е добре да се изправяме пред него?
- Крайната цел любовта и разбирателството ли е?
- Трябва ли казваме често „ Обичам те“ ?
Важно е да разпознаете разликата между необходимостта да почувствате емоциите си и изразяването им. Не всички емоции трябва да бъдат изразени в момента, в който възникнат. Част от психологическата устойчивост е в определянето на най-подходящото място, време и начин да изразим как се чувстваме. Точно, както има път за освобождаване на токсините, свързани с храносмилането, съществува и такъв за освобождаване на емоциите.
Хората имат склонност към определени емоции. Някои хора са естествено ядосани, раздразнителни, тревожни и песимистични, а други са щастливи, усмихнати, оптимистични и позитивни. Колкото повече разбирате естествените си склонности, какво ви задейства и дали реакцията ви към емоциите е здравословна или нездравословна, толкова по-добре можете да контролирате живота си (спрямо емоциите, които ви се отразяват).
Разбиране
Осъзнаването защо нещата са се случили или не са, няма нищо общо с усещане за вина или носене на определена отговорност, а с възприемането на връзката между физическото и емоционално здраве.
Много хора инвестират много време и средства в търсене на начини за справяне с физическите си симптоми, без изобщо да ги свързват с това, което се е случило в живота им и как се чувстват по този въпрос.
Други хора интелектуализират емоциите си до такава степен, че те никога не преминават към следващата стъпка в процеса.
Полезно е да разберете защо нещата се случват и как те се отразяват в тялото. Това обаче е част от процеса, а не крайната цел. Нашето разбиране за собствените ни емоции и как мислим за тях силно влияе върху въздействието им върху нас. Хората имат склонност да се доверяват на емоциите си и да основават реакциите си на интерпретацията им. Много хора се привързват към своите емоции и те започват да влияят върху това как взаимодействат с живота си.
Важно е да осъзнаете разликата между това как се чувствате и кой сте всъщност. Различните роли в живота, например : родител, учител, работодател, съпруг, брат или сестра или дори приятел, често могат да повлияят на това как се чувствате към себе си. Не всеки знае как да филтрира това, което чува или вижда. Когато сме наранени или задействани, често ни се налага да се учим как да се справяме с емоциите в самия процес на случването им.
Всеки индивид има определени ситуации и фигури в живота, които лесно могат да ги задействат емоционално. Разбирането на емоциите започва с разбирането на себе си. Става въпрос за признаване на вашата устойчивост, способността ви да филтрирате вашите провокатори и чувствителност. Това включва да осъзнаете как се храните с емоциите си и степента, до която омаловажавате стресови събития или взимате малка ситуация и я превръщате в нещо огромно.
Реалната обработка на емоциите е свързана с преминаване през емоциите и освобождаване на това, което не е необходимо или нездравословно. Обработката на емоциите е важна, тъй като изследванията свързват определени емоции с конкретни резултати от здравето.
Например, безнадеждността е една от най-силните емоции, свързани с рака. Как човек възприема болката, пряко влияе върху размера на болката, която изпитва. Гневът и как човек го изразява влияе върху сърдечно-съдовите рискови фактори и симптомите на храносмилателната система.
Начини за преробатка на емоциите
Разсейване
Това е отклоняване на вниманието често към нещо друго, което е по-приятно. Много хора разглеждат разсейването като положителен отговор на емоционална ситуация и то може да бъде такова, когато се използва по правилния начин. И все пак е важно да се признае, че когато разсейването служи за забавяне обработката на емоции, то само по себе си не е начин на обработка.
Честите форми на разсейване включват гледане на телевизия, сърфиране в интернет, физически упражнения, четене на книга, слушане на музика или фокусиране върху работа или друга задача.
Разсейването може да бъде полезно, когато не е подходящо да се изразява открито, когато нещо се случи. Ако знаете, че сте уморени, че психологическата ви устойчивост в момента е отслабена или сте склонни да прекалявате с емоционалните задействания, разсейването може да осигури пауза, давайки ви време и пространство, за да оставите въздействието на събитието да намалее по интензивност и да разберете какво се е случило и защо.
Разпръскване
Това се отнася до човек, който знае как да освободи интензивността на една емоция. Емоциите могат да се освободят с помощта на ума или тялото. Някои форми на консултиране и просто разговор с приятел или член на семейството могат да помогнат за разспръскване на емоциите.
Други начини включват:
- Кратки изблици на дейност
За да може упражнението да помогне за разпръскването на емоциите, а не да бъде просто временно разсейване, то трябва да бъде кратък изблик на дейност, където акцентът е върху изтласкването навън, т.е. освобождаването.
Примерите включват: удряне на тенис топка в стена, кик-бокс, удряне на торбичка, спринт. Когато използвате активността като начин за разпръскване на емоциите, е важно да свържете дейността със ситуацията или емоцията, която освобождавате.
- Дихателни техники
Забавянето на дишането ви може ефективно да разсее интензивността на емоция като гняв, тревожност, паника и страх. Овладяване на различни техники за работа с дъха, може да спомогне по- ефективното управление на емоциите.
- Кажете си какво мислите
Не е необходимо винаги да се занимавате директно с човека, който е допринесъл за емоционалното ви състояние или да резрешавате ситуацията в момента, за да обработите емоциите и да освободите интензивността им върху вас.
Разпръскването на емоциите не зависи от това друг човек да изслуша това, което имате да кажете в определения момент. А от това да можете да изразите как се чувствате, без да се притеснявате какво казвате или какво би помислил някой друг. Ето защо, когато сте разстроени може да крещите или просто да говорите с този човек, без той да присъства. Тази техника е чудесен начин за емоционално освобождаване, когато сте сами вкъщи или когато сте на разходка сами сред природата.
- Излейте всичко на лист хартия
Някои хора обичат да вербализират как се чувстват, докато други предпочитат да пишат. И двете форми са ефективни средства за разсейване на емоциите, стига изразът им да тече свободно.
Писането като начин за разсейване на емоциите може да включва викане на някого на хартия за няколко секунди или минути, или може да включва писане за няколко часа без да спирате, като форма на изхвърляне на години задържани емоции върху хартията.
И двеата начина са ефективни. Важното е да пишете и раздробявате. Не става въпрос за написването същинско писмо. Приемете листа хартия като сметище за емоции. Това е начин да се отървете от всички тези чувства и мисли, за да може след това да работите по-ефективно по справянето с конкретната ситуация.
- Дайте си време
Някои емоции се разсейват сами. Всеки от нас може да реагира на ситуация, когато сме преуморени, стресирани, неразположени или просто фокусирани върху друго житейско събитие. Има хора, които знаят, че са прекалено чувствителни и лесно се задействат емоционално. Понякога това, което е нужно на една емоция да се разсее е просто малко време.
Ако емоцията все още е с вас след няколко дни, тогава вероятно ще трябва да я разгледате по-отблизо и да решите какви други действия трябва да предприемете.
Вземане на решения
Първо осъзнавате една емоция, докато я чувствате. След това реагирате на нея, разбирате защо се е случила, намалявате интензивността й и тогава трябва да се справите с нея.
Обработката на емоциите включва определяне на това, което трябва да се промени. Става въпрос за вземане на решение и вашата реакция към него.
- Чувствате ли, че сте реагирали прекалено при определено житейско събитие?
- Има ли някой в живота ви, който изважда най-лошото от вас?
- Трябва ли да преразгледате дали работното ви място е подходящото за вас?
- Имате ли нужда да отстоявате себе си по различен начин?
Помислете за емоционалния си отговор като за реакция към храна. Ако ядете нещо, което причинява симптоми, трябва да решите дали това е еднократно проявление, което ще се разреши самостоятелно или дали трябва да укрепите храносмилателния си тракт като цяло. Може да избягвате храната, да вземете добавка, която да ви помогне да я усвоите по-ефективно или може да се окаже, че има по-дълбок основен проблем.
Емоциите са същите. Те не са непременно добри или лоши, те са послание.
Вашата работа е да интерпретирате съобщението и да вземете решение какво трябва да промените, ако има изобщо нещо за промяна, така че да имате повече от емоциите, които искате и по-малко от тези, които ви натоварват и изтощават.
Имайте предвид, че емоционалното здраве се постига, когато подсъзнанието се изразви със съзнанието, с две думи, когато говоренето е равно на действието. Много хора искат да променят само първата част от уравнението. За съжаление, това не работи.
Например, решавате, че искате да се освободите от гнева, който изиптвате към колега, но в същото време на искате да пуснете ситуацията да си тръгне. Само, че замислете се как ще бъдете позитивни, щастливи и обичащи, ако сте потиснали емоции и негативни чувства, които не сте пуснали?
Има разлика между избора да бъдете здрави и избора да бъдете щастливи. Ако имате живот, който не харесвате, проектирането на щастие е нездравословно. Емоционалното здраве се крепи на честността към самите вас. Ако сте щастливи, страхотно!Ако сте недоволни – важно е първо да си го признаете, а след това да разберете какво трябва да промените, а не да сте в ситуация, в която просто играете роля в собствения си живот.
Емоциите като цяло следват и отразяват живота ви! Потискане на емоциите е свързано с избягване, отричане и вглъбяването в процеса на разсейване или интелектуализиране на вашите емоции, вместо с преработването на емоционалния товар и въздействието му върху вашето здраве.
Изследванията започват да разпознават влиянието на потискането на емоциите върху здравето на хората. Например, потискането на гнева е свързано с увеличаване на усещането, възприятието и интензивността на болката.
Много практици по света вярват, че потиснатите емоции осигуряват семето на болестта.
Отразяване и себенаблюдение
Последната стъпка от емоционалния процес обхваща размисъл и себенаблюдение. През тази фаза е времето, в което може да се отървете от очакванията, ирационалните или неприложими убеждения и да осъзнаете степента, в която емоциите ръководят живота ви.
Тук е момента за разрешаване на стари конфликти и разпознаване на вашите собствени модели на поведение и емоционални провокатори. Това е времето за изграждане на нови модели на поведение, мислене и начин на живот. Не става въпрос да убеждавате себе си, че животът ви е страхотен или че всичко е наред. А по-скоро за осъзнатия избора наистина да пуснете онова, което не можете да промените да си отиде и да промените онова, което можете, и да се поучите от опита си.
В България съществува Академия за емоционална интелигентност, където може да получите специализирана информация относно справянето с емоциите и най-вече да научим децата си от ранна детска възраст да се справят с емоциите си.