Женско здраве

ОСТЕОПОРОЗА

ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ: 12 мин.

Какво е остеопороза?

Остеопорозата е заболяване на костната система, което се характеризира с влошаване на костната тъкан, заедно с намаляване на костната маса. Думата “остеопороза” означава “пореста кост”.

Остеопорозата може да засегне всяка кост в тялото, въпреки че най-често срещаните места са китката, гръбнака и бедрата. Това състояние увеличава риска от счупване на кости. То може да порази хора от всяка възраст, въпреки че е най-разпространена при жени над 50 годишна възраст. Остеопорозата е призната като основен проблем за общественото здраве в световен мащаб.

Остеопорозата, като всяко дегенеративно заболяване, следва да бъде разглеждана през призмата на сложността и мултифакторните причинно-следствени връзки и следователно терапевтичният подход трябва да отчита множеството фактори. Терминът остеопороза описва състояние вътре в костите, при което се развиват големи порести зони, които отслабват костната структура. Костта е жива тъкан, която поддържа баланс чрез костно-изграждащата активност на остеобластите ( специфичен вид клетки) и реабсорбитивната активност на остеокластите ( специфичен вид клетки). Тези два типа клетки са зависими един от друг и са свързани в процеса на костното ремоделиране.

Когато фактори като напредваща възраст причиняват по-голяма реабсорбция, костната маса започва да намалява. Ако са здрави, костите могат да издържат определени нива на стрес, причинени от падане или удар, но когато се наблюдава остеопороза, те стават лесно чупливи, понякога дори от съвсем незначително събитие.

Времето, което касае правилно изграждане на костите в човешкия организъм е през първите три десетилетия от живота. Осигуряването на достатъчно хранителни вещества за изграждане на кост, съчетани с физическа активност, може да се окаже най-добрата защита срещу това заболяване.

 

Какви са стъпките към диагнозата на остеопороза?

Информация за медицинска история

Лекарят ще ви задава въпроси, свързани с рисковите фактори за остеопороза. Семейната обремененост за остеопороза увеличава риска. Факторите на начина на живот, включително диета, физическа активност, прием на алкохол и тютюнопушенето, също могат да повлияят риска. Лекарят също ще разгледа медицинските състояния ако имате такива, както и историята за прием на медикаменти. Симптомите на остеопороза, за които вашият лекар вероятно ще ви попита, включват всички възникнали фрактури на костите, лична анамнеза за болки в гърба, загуба на височина във времето или промяна в позата.

Извършване на физически преглед

Лекарят ще измери ръста на човек и ще го сравни с предишни измервания. Загубата на височина може да показва остеопороза. Вашият лекар може да попита дали имате затруднения да се изправите от седнало положение, без да използвате ръцете си, за да се избутате нагоре. Те могат също така да извършват кръвни изследвания, за да оценят нивата на витамин Д, както и някои други кръвни тестове, за да определят общата метаболитна активност на костите ви. Метаболитната активност може да се повиши в случай на остеопороза.

Тест за костна плътност

Ако лекар определи, че сте изложени на риск от остеопороза, може да препоръча да се подложите на тест за костна плътност. Често срещан пример е сканиране с Двойно енергийна рентгенова абсорбциометрия (DEXA). Този безболезнен и бърз тест използва рентгенови изображения за измерване на костната плътност и риска от счупване.

Извършване на изследване на кръв и урина

Различни медицински състояния могат да причинят промени в костната плътност. Те включват нарушение във функцията на паращитовидната и щитовидната жлеза. Лекар може да извърши изследване на кръв и урина, за да изключи това. Тестването може да обхване нивата на калций, фосфор, калий, магнезий, витамин Д, фолиева киселина и Витамин В12, както и нивата на тестостерон при мъжете.

 

Фактори, засягащи генезиса на остеопороза

Генетиката (не може да се изменя)

Епигенетика (може да се променя)

 

Характеризирането на генетичните маркери, свързани с наследяването на ниска минерална плътност на костите, може да позволи ранна идентификация на хора, податливи на развитие на остеопороза. Това би могло да даде възможност за целенасочена профилактика със специфични естествени терапии и промени в начина на живот, за да се сведе до минимум рискът при лица, генетично предразположени към развитие на болестта.

Има няколко изследвания, предназначени да идентифицират и характеризират различни полиморфизми на кодиращи гени: рецепторът за витамин D (VDR), колаген IA1 (COLIA1), рецептор за калцитонин (CTR) и рецептор на естроген (ESR).

Ако не можем да променим генетиката, можем да повлияем на епигенетиката, което означава проявлението на гените чрез благоприятни стимули на околната среда, представени от съзнателен избор в ежедневния живот. След откриването на молекулата на ДНК през 50-те години на миналия век, дълго време се смяташе, че механизмът, който води до експресията на ген, е еднопосочен, което означава от ДНК към протеин. Това вярване беше опровергано през последните години от епигенетиката. Изследванията на тази сравнително нова наука демонстрират механизмите, чрез които средата е в състояние да стимулира или да възпира, изразяването на различни гени.

Днес има големи доказателства, че веществата, които поглъщаме (храна, лекарства или хранителни добавки), пием, дишаме или произвеждаме (хормони и невротрансмитери) директно оказват влияние върху експресията на нашите гени, усилвайки или намалявайки възможна генетична уязвимост към някакво заболяване. Тези открития ни правят отговорни към здравето ни, защото изразяването на хронично и дегенеративно заболяване зависи до голяма степен от ежедневния ни избор, свързан с начина на живот.

Рискови фактори

  • Да бъдеш над 50-годишна възраст
  • Да бъдеш жена
  • Менопауза
  • Фамилна обремененост за остеопороза
  • Ниско телесно тегло
  • Счупени кости или загуба на височина
  • Нисък прием на храни, богати на калций и витамин Д или проблем в усвояването им
  • Нисък прием на плодове и зеленчуци
  • Висок прием на протеин, храни, богати на натрий (сол) и кофеин
  • Заседнал начин на живот
  • Тютюнопушене
  • Висок прием на алкохол
  • Драстично отслабване
  • Наднормено телесно тегло ( новите проучвания показват връзка между остеопорозата и хормоните, асоциирани със затлъстяването)
  • Кортикостероиди – често се използват при астма, ревматоиден артрит и други възпалителни състояния
  • Ниски нива на хормони – при жените – ранна менопауза; при мъжете – нисък тестостерон
  • Функция на щитовидната жлеза – хипер активната щитовидна или паращитовидни жлези
  • Условия, водещи до малабсорбция : цьолиакия, възпалителни заболявания на червата
  • Някои хронични заболявания, например: ревматоиден артрит, хронично заболяване на черния дроб или бъбреците
  • Някои лекарства за рак на гърдата, рак на простатата, епилепсия и някои антидепресанти

 

Конвенционален подход при терапия на остеопороза

Лекарствените терапии за остеопороза включват бисфосфонати. Тези лекарства са свързани с нарастващ списък с притеснения, включително изследвания, които предполагат връзка между употребата на бисфосфонати и рак на хранопровода.

Таблетка веднъж месечно с алендронат натрий заявява предимство за по-голямо удобство, но все пак има множество възможни неблагоприятни ефекти, като дразнене на хранопровода, киселини и развитие на язви. Освен това не се препоръчва за жени с хипокалцемия (ниски нива на калций) да приемат тези лекарства.

Хормонозаместителната терапия до скоро се препоръчваше и като полезна при остеопороза и намаляване на загубата на костна плътност. Тази полза обаче намалява, ако хормоналната терапия бъде прекратена. В допълнение, много жени отказват хормонална терапия поради други известни нежелани ефекти.

 

Подход за терапия на функционалната медицина

Значение на физическите упражнения

Физическата активност има важно влияние върху здравето на костите. От изключително значение е спортуването да е елемент в живота на всеки човек  още от млада възраст. Освен всички други ползи, това е и начин да се постигне дългосрочен положителен ефект вържу здравето на костната система, тъй като максималната костна маса обикновено се постига през първата третира от жизнения цикъл.

Въпреки това, упражненията във всяка възраст могат да подобрят здравето на костите. Упражнения с тежести, включително тренировка с тежести, туризъм, изкачване на стълби и ходене, принуждават костите да работят срещу гравитацията и са ефективни при увеличаване на костната маса.

Изследователи от Центъра за профилактика и рехабилитация на костите и ставите в Университета на Мичиган опоменават 3 фактора за най-важни при прогнозирането на най-добри резултати от упражнения. Това са: величина на напрежение (колко въздействие упражнението оказва върху костите и мускулите), скорост на напрежение (колко често се прилага максимално спрямо минимално напрежение) и честота на напрежение (колко често се получава напрежение за даден период от време). Комбинацията от тези 3 фактора определя колко полезен е даден режим на упражнения за подпомагане увеличаването на костната плътност.

Въпреки това, няма консенсус в научните среди относно вида на физическа активност, но има общо съгласие относно важността й за всеки индивид. При повечето хора практикуването на упражнения 3 пъти седмично в продължение на 15 до 20 минути е достатъчно за увеличаване на костната плътност. Продължаването на упражненията през целия живот помага да се намали костната загуба и рискът от падане.

 

Има ли храни, които трябва да избягвате?

Сол

Яденето на твърде много сол може да доведе до отделяне на повече калций в урината, което може да причини загуба на костната плътност в дългосрочен план.

Алкохол

Ограничете приема на алкохол и консумирайте с мярка принципно.

Кофеин

Твърде много кофеин може да увеличи отделянето на калций, това около което науката се придържа е около 400 мг кофеин на ден или около 3-4 чаши кафе.

Безалкохолни газирани напитки

Някои проучвания са установили, че хората, които консумират повече безалкохолни напитки като кока-кола, имат по-лоша минерална плътност на костите, изглежда, поради съдържанието й на кофеин и фосфорна киселина.

Бобови растения

Въпреки че бобът има някои здравословни качества за жени с остеопороза, той също е с високо съдържание на фитати. Тези съединения влияят върху способността на тялото ви да абсорбира калций. Можете да намалите количеството на фитатите при бобовите растения: първо ги накиснете във вода за два до три часа преди готвене, а след това ги прецедете и добавете прясна вода за готвене. Препоръчителна е и употребата на тенджера под налягане, когато готвите боб.

Пшенични трици

Пшеничните трици не само съдържат високи нива на фитати, които могат да възпрепятстват усвояването на калций, но 100-процентовите пшенични трици са единствената храна, която изглежда намалява абсорбцията на калций от други храни, ако се консумиратедновременно. Ето защо, ако приемате добавки с калций, не ги приемайте в рамките на два до три часа след ядене на 100 процента пшенични трици.

 

Хранителни добавки при профилактика и лечение на остеопороза

 

Това е примерен протокол относно профилактиката на остеопороза, винаги се консултирайте с вашия лекар или функционален терапевт относно започването на хранителна добавка, промяна в храненето или физическата си активност. Съдържанието е само с образователна цел и не означава, че всички добавки от списъка трябва да се приемат.

 

Стронций

Минералът стронций е мощен агент в лечението и профилактиката на остеопороза. Стронций е естествен минерал, присъстващ във водата и храната. Според клиничните проучвания стронцият очевидно превъзхожда бисфосфонатите като самостоятелно лечение на остеопороза. Има способността да укрепва микро-архитектурата, стимулира образуването на нова кост и предотвратява загубата на кост. Бисфосфонатите инхибират само загубата на кост, те не подобряват микро-архитектурата или създаването на нова кост.

Стронцият намалява риска от счупване, има по-дълъг устойчив ефект в продължение на поне пет години, а също така е доказан като ефективен при възрастни жени над 80-годишна възраст. Препоръчва се прием преди сън, като трябва да се приема поне два часа след храни, богати на калций като млечни продукти или хранителна добавка с калций. Важно е да се гарантира, че приемът на калций и витамин Д е адекватен, когато се допълва със стронций. Това се подчертава от изследвания върху животни, които предполагат, че увеличаването на приема на стронций чрез диета може да деминерализира костите при недостиг на калций. Поради тази причина хората на диализа на бъбреците се съветват да не използват добавки от стронций. Стронциевият цитрат е предпочитана форма, използвана от функционалната медици.

Бор

Борът е се среща в цялото тяло, като най-високите концентрации се намират в костите и зъбния емайл. Борът изглежда незаменим за здравата функция на костите, вероятно поради ефекта,който има върху намаляване на загубите на калций, магнезий и фосфор. Той също влияе върху предаването на сигнали между клетките в организма. Борът може да участва в синтеза на стероидни витамини и хормони, като витамин Д, 17 бета-естрадиол и тестостерон. Борът може да бъде полезен при лечението на остеопороза, особено в случай на недостиг на витамин Д, магнезий и калий.

Плодовете, зеленчуците, соята и ядките могат да бъдат богати източници на бор, но нивото му зависи от почвата, в която се отглежда. Безопасният дневен прием се оценява между 1 и 10 мг. Пациентите с рак на гърдата често биват предупредени да не употребяват повече от 3 мг на ден поради споменаването на способността на бора да повишава ендогенния естроген. Натриевият борат и хелатът на бор с глицинат, аспартат или цитрат са най-честите форми, използвани в хранителните добавки. Токсичните ефекти се появяват при прием на около 100 мг. Смъртоносна доза при възрастни е 15 до 20 грама, а при деца 3 до 6 грама.

Многократното приемане на малки количества може да причини акумулираща токсичност, затова се препоръчва прием в кратък период, а не продължителна употреба.

Калий

Противопоказан е за прием с АСЕ-инхибитори и калий-съхраняващи диуретици, освен ако не е одобрено от вашия лекар. Науката съветва приемът да е по време на хранене или между тях. Хранителна добавка с калиев цитрат се очертава като важен компонент за поддържане на костите. Добавката с калиев цитрат увеличава усвояването на калций и намалява диетичната киселинност и загубата на калций чрез урината. Калиевият хлорид или глюконат не споделят тези ефекти.

Калций

Калцият е най-разпространеният минерал в човешкото тяло. Той е добре признат относно неговото значение за развитието на костите и зъбите и има много други функции.

Най-добрите хранителни източници на калций, различни от млечните, включват пълнозърнести храни, боб, бадеми и други ядки и тъмнозелени листни зеленчуци като кейл или броколи. Млякото и млечните продукти съдържат значително количество калций. Интересно е обаче да се отбележи, че при индивидите, които избягват млечни продукти поради непоносимост към лактоза, не се наблюдават високи нива на остеопороза.

В няколко проучвания се доказва че добавките с калций са ефективни при забавяне на костната загуба както при жени в перименопауза, така и в постменопауза. Новите проучвания обаче поставят под съмнение обширното разбиране за полезния ефект на добавките с калций. В метаанализ, публикуван в British Medical Journal (2010) заключват, че субектите, които приемат добавка от 500 мг калций на ден  (без прием на витамин Д), имат повишен риск от инфаркт на миокарда в сравнение с тези, които не приемат добавки с калций. Тези резултати вероятно ще доведат до допълнителни проучвания.

Достатъчният прием на калций е важен за предотвратяване на остеопороза , защото ако запасите на калций в организма са ниски, калцият ще се излъчи от костите, което може да доведе до намаляване на костната маса и образуване или влошаване на остеопорозата.

Диетата е идеалният източник за всички хранителни вещества, но често се препоръчва допълнителен прием на калций, за да се гарантира, че количества от този важен минерал се приемат ежедневно. Това може да бъде объркващо поради многото форми на калций на пазара, разликите в нивата на дозата, скоростта на абсорбция, формите за доставка (т.е. таблетки срещу течности), цената и други променливи. Няколко проучвания показват, че калциевият цитрат се абсорбира по-добре от трикалциевия фосфат, калциевия лактат и калциевия карбонат (вид калций в антиацидни таблетки) . Калциевият цитрат няма тенденция да причинява стомашен дистрес и има приятен вкус.

Микрокристален хидроксиапетит (MH) е форма на калций, за която е доказано, че е по-ефективна при забавяне на загубата на кост, отколкото калциевият карбонат. Тъй като калция е е във връзка с редица метаболитни реакции, не е изненадващо, че има дълъг списък от възможни взаимодействия с фармацевтични лекарства. Например, калцият намалява абсорбцията на бисфосфонати, левотироксин, тетрациклин и хинолонови антибиотици, тиазидът (вид диуретици) може да намали отделянето на калций, което води до хиперкалциемия, метаболитна алкалоза и бъбречна недостатъчност.

Магнезий

Магнезият е вторият най-често срещан минерал в организма, след калция. Магнезият е важен за много метаболитни процеси, включително изграждане на кост, образуване на аденозин трифосфат и усвояване на калций. До момента науката е открила над 800 процеса в тялото, за които магнезият е фактор.

Диетичните източници на магнезий включват ядки, пълнозърнести храни, тъмнозелени зеленчуци, риба, месо и бобови растения. Магнезият е дефицитен в съвременната диета, поради ниската консумация на храни, съдържащи това хранително вещество, както и поради изчерпването на почвата. Ниските нива на магнезий се свързват с ниската костна плътност.

Дефицитът на магнезий може да наруши производството на паращитовиден хормон и 1,25-дихидроксивитамин Д, което се отразява негативно на минерализацията на костите. Обикновено се препоръчва добавяне на 250–400 mg магнезий на ден.

Магнезиевият глицинат и магнезиевият глюконат са за предпочитане пред магнезиевия оксид и е по-малко вероятно да причинят слабителен ефект. Нежеланите ефекти на магнезия обикновено се проявяват при по-високи дози и най-често се свързват с интравенозен ( венозно приложение) магнезий.

Лекарствените взаимодействия включват нервно-мускулна слабост и възможна парализа, когато се комбинират с аминогликозидни антибиотици, намалена абсорбция на бифосфати, тетрациклинови антибиотици и блокери на калциевите канали. Много лекарства могат да причинят и ниски нива на магнезий, включително алдеслевкин, аминогликозиди и амфотерицин-В (често) .

Добавката на магнезий помага за балансиране на редица здравословни проблеми в допълнение към остеопорозата, като безсъние, главоболие, хроничен запек, синдром на неспокойни крака, безпокойство и раздразнителност.

Витамин Д3

При повечето хора, които търсят съвет за остеопороза е доказан латентен дефицит на нивата на Витамин Д3 при изследване на кръвен серум. Витамин Д е от съществено значение за формирането и поддържането на костната тъкан, поради участието му в няколко сложни механизма, включително регулирането на абсорбцията на калций и фосфор. Ако нивата на витамин Д са ниски, паратиреоидният хормон (PTH) се увеличава и задейства остеокластите за освобождаване на калций в кръвта чрез костна резорбция. Ако този процес продължи с течение на времето, той отслабва костите и води до остеопороза.

В допълнение, витамин Д стимулира чревните епителни клетки да синтезират свързващи с калций протеини, които поддържат абсорбцията на калций в кръвта. Счита се, че фрактурите се намаляват само когато серумната 25 (OH) D концентрация се поддържа над 32ng / mL (80nmol / L). Витамин Д има ниска честота на неблагоприятни ефекти, въпреки че интоксикацията може се наблюдава ако се използват по-високи дози дългосрочно. Симптомите включват слабост, гадене, повръщане и лош апетит. Токсичността може да се наблюдава, когато серумната концентрация 25 (OH) D е постоянно> 200 ng / mL (> 500 nmol/ L).

Има лекарствата, които изчерпват витамин Д, включително карбамазепин, холестирамин и колестипол. Ватимин Д3 се използва като хранителна добавка, когато е необходимо в допълнение към слънчевата светлина. Витамин Д2 е по-малко биологично наличен и вече не се счита за надежден източник.

Витамин К

Витамин К е мастноразтворим витамин, известен с ефекта си при съсирването на кръвта. Една от ролите на витамин К                          ( противопоказан за прием заедно с антигоагуланти) за подпомагане на поддържането на здрава костна маса е свързана с неговото значение за образуването на остеокалцин от остеобластите. Синтезът на остеокалцин изисква както витамин Д, така и витамин К.

Съществуват две естествено срещащи се форми на витамин К : витамин К1 (филохинон), синтезиран от растенията и витамин К2 (менахинон-n), синтезиран от бактерии. Витамин К2 се предлага като MK-4 и MК-7 под формата на хранителна добавка.

Менатетренон (MK-4) е формата на витамин К2, която се използва за лечение на остеопороза в няколко страни, една от тях е Япония. MK4 има препоръчителна норма в японското ръководство за превенция и лечение на остеопороза от 2006 г. въз основа на клинични данни. Приема се, че ефектите на MK-4 в борбата в остеопорозата се основават на увеличаването на костната минерална плътност, както и на подобряването на качеството на костите. Контролно проучване, публикувано 2009 година, цитира доза на дневен прием на менатетренон (MK-4) от 45 мг два до три пъти дневно.

Витамин К2 и витамин Д работят синергично за предотвратяване на артериална калцификация. Подобно на витамин Д, дневните нужди от витамин К не се задоволяват при повечето възрастни спрямо проведени клинични изследвания. Витамин К се намира в тъмнозелените зеленчуци като зеле, някои видове отлежали сирена, магданоз и спанак, а до известна степен и в маслиновите и соевите масла.

Хората, приемащи антиколагуланти, могат да поддържат постоянен прием на храни с високо съдържание на витамин К, за да защитят костите и сърдечно-съдовата система, разбира се под лекарско наблюдение.

Изофлавони

Изследванията подкрепят положителните ефекти на соевите изофлавони върху намаляването на риска от развитие на остеопороза. Диетите с високо съдържание на соя могат да намалят костната реабсорбция при жени в менопауза. Умерената консумация на соя (60-120 грама на ден) вероятно е разумна и благоразумна мярка, поради научното потвърждаване на положителните му ефекти, съчетани с ниска честота на нежеланите реакции. Важно е да знаете, че соята може да причини алергични реакции при някои индивиди и може да потиска синтеза на хормоните на щитовидната жлеза. Ферментиралата соя е по-малко вероятно да причини тези неблагоприятни ефекти.

Омега 3 мастни киселини

Малко се знае обаче за пряката връзка между приема на омега-3 и остеопорозата. Твърди се, че хранителна добавка с омега-3, намалява възпалителните процеси в тялото и има благоприятно въздействие върху скелета и повишава минералната плътност на костите.

Костни морфогенни протеини

В началото на 60-те години ортопедичният хирург Маршал Урист открива семейство протеини, които стимулират остеобластите и хрущялните хондроцити и ги нарича костни морфогенетични протеини (BMP). Смята се, че тези протеини са ключови регулатори на ембрионална скелетогенеза, костното ремоделиране, поправяне на фрактури и регенерация на костите. Установени са повече от 20 членове на това семейство протеини. Необходими са проучвания при хора относно влиянието им при остеопороза и остеопения, а малкото такива показват редки и минимални неблагоприятни ефекти, свързани с неразположение в стомашно-чревния тракт и надеждни резултати.

 

One thought on “ОСТЕОПОРОЗА

  1. Даниела Трифонова каза:

    Много ви благодаря за статията!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.