Лошата слава на холестерола

От години холестеролът има „лоша“ слава и често хората го свързват с нещо, което създава само проблеми. Повечето хора мислят, че колкото по–нисък холестерол поддържат, толкова по-добре е това за организма им.  Холестеролът обаче е абсолютно жизненоважен за правилната функция на човешкия организъм.

Нашето тяло произвежда холестерол, независимо от нашия хранителен режим, защото ако в тялото няма холестерол, то няма как да съществува.

Холестеролът има много функции в организма и е основен градивен елемент за клетките и за много хормони, включително естроген, тестостерон и кортизол. Той е основен компонент на клетъчните мембрани и се синтезира в почти всички човешки тъкани. Мозъкът и централната нервна система, съединителната тъкан, мускулите и кожата представляват около 75% от общия холестерол в тялото.

Холестеролът също е важен за синтеза на витамин Д и жлъчните киселини, които подпомагат храносмилането на мазнините. Телата ни произвеждат холестерол, но той може да бъде набавян и чрез храната.

„Добрият“ (HDL) и „Лошият“ (LDL, VLDL) Холестерол

HDL, LDL и VLDL са символи, които може би сте виждали на резултатите си от кръвна проба и е важно да знаете какво означават.

Не забравяйте, че холестеролът всъщност е молекула на мазнините. Когато го консумираме в храна от животински продукти, ние консумираме молекулата на холестерола като “свободен холестерол”.

Когато холестеролът е в кръвта ни, той трябва да се транспортира чрез частици, наречени липопротеини. Именно те се измерват в кръвните изследвания. Тези липопротеини имат много различни роли в организма. Въпреки че разбирането на медицината за липопротеините и техните форми непрекъснато се развива, сегашното мнение е, че двата основни типа холестерол имат различни роли и те обикновено са известни като „добрият” и „лошият” холестерол.

Основните  типове са:

Липопротеин с висока плътност (HDL) наричаме „добра“ форма на холестерол. Нейната роля е да пренася холестерола от тъканите до черния дроб, за да бъде разграден и отделен. Смята се, че по-високите нива на HDL в сравнение с LDL помагат за намаляване на сърдечно-съдовия риск, тъй като HDL помага да се поддържа LDL „под контрол“.

Липопротеин с ниска плътност (LDL) често наричаме  “лоша” форма на холестерол, защото може да “залепва” и стеснява артериите. Това увеличава риска от заболяване на коронарната артерия, известно като атеросклероза. По-голямата част от холестерола в нашата плазма (кръв) се пренася от LDL, който транспортира холестерола от черния дроб до клетките на тялото за използване при възстановяване на клетъчната мембрана и производството на хормони и жлъчни соли. По-високите нива на LDL са предупредителен знак, че процесите в тялото може би са тръгнали да се объркват.

Липопротеин с  много ниска плътност VLDL –  създава се в черния дроб, за да пренася триглицериди в цялото тяло. Триглицеридите, пренасяни от VLDL, се използват от клетките в тялото за производство на енергия. Консумирането на повече въглехидрати (захари), отколкото изгаряте, може да доведе до прекомерно количество триглицериди и високи нива на VLDL в кръвта. Излишъкът триглицериди се съхранява в мастните клетки и се освобождава по-късно, когато е необходим за синтез на енергия. Високите нива на триглицериди са свързани с натрупването на твърди отлагания в артериите. Високите нива триглицериди също са свързани с метаболитен синдром и неалкохолно мастно чернодробно заболяване.

Другата гледна точка за холестерола

Холестеролът всъщност е лечебно средство. Когато има проблеми в организма като възпаление, стрес или хормонални дисбаланси, черният дроб произвежда повече холестерол, за да направи опит тялото да се справи с тези проблеми. Имайки това предвид, може да се отбележи, че високите нива на холестерол сами по себе си не са толкова голям проблем, а по-скоро индикатор или предупреждение, че се случва нещо в организма.

Една от основните причини тялото да започне да произвежда повече холестерол е възпалението, което само по себе си е причина за сърдечно-съдови и много други заболявания. Ако единствената цел е да се понижат нивата на холестерол, без да се потърси какво всъщност индикират те, може да създаде условие истинският проблем да остане незабелязан за дълъг период от време.

Високият холестерол всъщност не е диагноза. По- скоро може да се разгледа като симптом, на който трябва да се обърне внимание. Широкото разбиране за холестерола е, че артериите (представете си ги като водопроводни тръби) се запушват от холестерола (представете си го като плака), а това във времето би могло да доведе до сърдечен удар.

Във функционалната медицина разбирането за холестерола е различно, подкрепено от множество клинични проучвания.

На първо място, половината от всички хора, които страдат от инфаркт имат нормални нива на холестерол.

На второ място, след 65-годишна възраст високият холестерол се свързва със здраве и дълголетие.

Трето, плаките, които „запушват“ артериите, всъщност се състоят от калциеви и окислени LDL частици (подобно на  гранясване) и се образуват под стената на артерията.

Една от основните функции на холестерола е да стабилизира митохондриите (електроцентралите на клетката), предотвратявайки разрушаването им от стрес. Всеки път, когато сте в стресова ситуация, холестеролът се повишава като защитна реакция към стресовия фактор. Стресът също така понижава вътреклетъчния магнезий, което също води до увеличаване на производството на холестерол, тъй като магнезият регулира ензима, който прави холестерола.

Стресът може да бъде причинен от всичко – психологически стрес като този, причинен от проблеми и сътресения в работата, семейството, пари и т.н., до физиологичен стрес, като например пропускане на хранене, недоспиване или най-часто срещаното неправилно хранене.

При младежите и хората с добър метаболизъм (оптимално производство на хормони от щитовидната жлеза и добро усвояване на хормона на щитовидната жлеза от клетките), холестеролът се преобразува вътре в клетките в прегненолон, DHEA, тестостерон, прогестерон и други важни защитни хормони. Без холестерол тези хормони няма как да се произведат. За да направят преобразуването, клетките се нуждаят от две неща: Витамин А в неговата активна форма и хормон на щитовидната жлеза.

С напредване на възрастта способността на клетките да превръщат бета каротин в активен витамин А намалява. Също така,  съвременната диета в много случаи не предполага достатъчно количества бета каротин, а в допълнение – с възрастта метаболизмът се влошава.

Всъщност до преди около 40 години високият холестерол е диагностициран като хипотиреоидизъм и редовно се е лекувал с допълнителни хормони на щитовидната жлеза.

Холестеролът може да се окаже проблем, ако тялото е неспособно да произвежда споменатите защитни хормони. Освен това холестеролът се окислява, ако се задържи достатъчно дълго в кръвния поток и губи защитните си функции. Холестеролът или по-точно липопротеините като LDL, които носят холестерол, се увреждат от окисляването и тогава реакцията на имунната система към този окислителен процес е това, което причинява натрупването на плака, а от том разкъсването на тази плака и сърдечен удар.

Какво причинява окисляването на  LDL?

Основните рискови фактори за това са:

• Диета с високо съдържание на трансмазнини
• Тютюнопушене
• Слабо контролиран диабет
• Метаболитен синдром, който често е предшественик на диабета
• Излагане на токсини – замърсяване, консерванти и други.
• Неконтролирани високи нива на стрес

Насоки относно здравословните нива на Холестерол

• Уверете се, че вашата диета има оптимални нива на активен витамин А като яйца, черен дроб и млечни продукти от пасищни животни.
• Уверете се, че вашата диета съдържа оптимални нива на витамин К2. Този витамин управлява разпределението на калция в организма и може да предотврати натрупването на калций в артериите. Отново се намира в яйца, черен дроб и млечни продукти от пасищни животни.

Любопитен факт

Съществува много интересен термин, който се нарича „френският парадокс“. Населението на Франция страда от сравнително нисък брой сърдечно-съдови заболявания и учените от дълги години изследват на какво се дължи това.  Основният извод е, че френското хранене е много богато на витамин К2 и имено той, а не гените или виното, предпазва тяхното население от сърдечни заболявания.

• Консумирайте храни, богати на калий – банани, портокали, диня, пъпеш, кайсии, грейпфрут (някои сушени плодове, като сини сливи, стафиди и фурми също са с високо съдържание на калий), спанак, броколи, картофи, сладки картофи, гъби, грах, краставици.
• Приемайте храни, богати на магнезий (черен шоколад, авокадо, бадем, бразилски орех, кашу, варива, ленено семе, чиа, тиквено семe, банан, зеленолистни зеленчуци и други) и ако е необходимо взимайте допълнително под формата на хранителна добавка. Магнезият също така се абсорбира през кожата и това е друг вариант за набавяне (вана с английска сол или магнезиево олио, но винаги разредено, защото може да прогори чувствителната кожа).
• Контролирайте нивата си на стрес;
• Съсредоточете се върху подобряване производството и усвояваемостта на хормона на щитовидната жлеза от клетките: консумирайте достатъчно протеини, въглехидрати, калий и други минерали, поддържайте добър естрогенен метаболизъм и добра функция на черния дроб.