Какво представлява хранителната чувствителност?
Хранителната чувствителност е вид нежелана хранителна реакция – термин, който основно обхваща всички различни начини, по които бихте могли да реагирате отрицателно на дадена храна.
Има три основни типа неблагоприятни хранителни реакции и всеки има много различен биологичен път.
Хранителни непоносимости
Не включват имунната система.Те възникват, когато тялото няма необходимите храносмилателни ензими за разграждането на определени храни. Пример за това е непоносимостта към лактоза, при която тялото не може да разгради млечната захар лактоза, причинявайки подуване на корема и диария. Хранителната непоносимост може да възникне и поради директни фармакологични ефекти на химикали, като хистамин.
Хранителни алергии
Включват имунната система. Те възникват, когато тялото създава IgE антитела към дадена храна, които след това предизвикват освобождаването на хистамин и други провъзпалителни медиатори от мастоцитите (намиращи се в нашите тъкани) всеки следващ път, когато ядете тази храна. Тези реакции обикновено са бързи, настъпват в рамките на минути или часове. Пример може да бъде алергия към фъстъци, която причинява подуване, уртикария и дори затруднено дишане при някои индивиди.
Хранителна чувствителност
Включва имунната система, но НЕ и IgE антитела. Вместо това реакцията възниква, когато циркулиращите бели кръвни клетки (лимфоцити или гранулоцити) реагират на храна или химикал и освобождават провъзпалителни химикали, известни като „медиатори“ в кръвния поток, които причиняват симптоми в цялото тяло. Тези реакции често са забавени и зависещи от дозата. Могат да се проявят до 72 часа след консумация на определена храна или химикал. Пример за това е чувствителност към пшеница, която причинява коремна болка, подуване, дискомфорт или диария, мозъчна мъгла или ставни болки, дни след консумация на умерено количество пшеница.
За съжаление, медицинската общност не е стигнала до консенсус относно точната дефиниция на „хранителна чувствителност“, така че често ще чуете термина да се използва по много различни (и объркващи) начини.
Някои хора могат да наричат хранителната чувствителност „не-IgE хранителни алергии“, други могат да ги класифицират като различни видове „хранителни непоносимости“, а трети ги наричат „реакции на забавена свръхчувствителност“.
Докато терминологията може да се използва по различен начин, науката зад нея е една и съща.
В крайна сметка, когато използваме термина „хранителна чувствителност“, говорим за всяка имуномедиирана нежелана хранителна реакция, която НЕ включва IgE (антитялото, отговорно за хранителните алергии).
Какви видове тестове са налични?
Има много тестове за чувствителност към храни, но те не са създанени еднакво. Изключително важно е да сме добре информирани, когато избираме да направим какъвто и да е било тест, който декларира, че ще ни даде отговор на въпроса: Към кои храни имам чувствителност?
Също толкова важно е да сте наясно кой ще разчете резултатите и ще направи цялостни пепоръки във вашата индивидуалност, за да е смислена инвестицията ви.
Тест за освобождаване на медиатор (MRT) – все още не е наличен в България на този етап.
Тестът за освобождаване на медиатор (MRT) е изобретен от имунолога Марк Пасула като начин за идентифициране на чувствителност към храни.
Какво представлява теста?
MRT е кръвен тест, който може да бъде поръчан от медицински специалист или функционален терапевт от Oxford Biomedical Technologies (Северна Америка) или ISO-LAB (в Европа).
За да се извърши теста, на клиента се взема кръв в локална лаборатория и се изпраща чрез круриер за една нощ в централната лаборатория. Времето за доставка е изключително важно, за да се гарантира, че кръвните клетки са все още живи за тестване.
Веднъж получена, кръвната проба се разделя и смесва поотделно с 141 хранителни антигена и 29 химикала, които се тестват на MRT панела.
След това машина наблюдава, за да види колко белите кръвни клетки намаляват по размер след излагане на тези антигени.
Колкото повече се свиват клетките, толкова повече провъзпалителни медиатори са освободили и толкова по-силна е реакцията на хранителна чувствителност.
Има ли научни доказателства в подкрепа на този тест?
Въпреки че има голям брой изследвания в подкрепа на участието на реакциите на хранителна чувствителност при хронични възпалителни състояния, има много малко изследвания върху самите тестове за хранителна чувствителност.
Към ноември 2018 г. не са публикувани рецензирани научни изследвания за MRT или елиминационната диета LEAP. Въпреки това, тече подготовка за бъдещо проучване за ефективността на LEAP при хора с възпалително заболяване на червата.
MRT има 94% чувствителност и до 91% специфичност. Проучване, публикувано от Полската педиатрична асоциация, установи, че MRT открива реакции на хранителна чувствителност към поне един протеин от кравето мляко при 94% от алергичните към мляко деца, които проявяват симптоми след орално провокиране и има 16% фалшиво положителни резултати при здрави възрастни без симптоми.
Повече от 90% възпроизводимост на разделна проба: Oxford Biomedical е лаборатория, акредитирана от CLIA, която трябва да преминава през мерките за контрол на качеството на всеки две години. MRT рекламира повече от 90% възпроизводимост на разделена проба, но предоставя само един пример в подкрепа на тези твърдения.
Въпреки че все още липсват висококачествени изследвания, това не означава, че тестът не е „базиран на доказателства“.
Според статия, публикувана в списанието на Американската диетична асоциация (сега Академия по хранене и диететика), „базираната на доказателства практика използва най-добрите налични доказателства, резултатите от рецензирани научни изследвания, когато е възможно, и когато липсва наука, експертно мнение и опит”.
В този случай липсват изследвания в подкрепа на този специфичен метод за тестване, но физиологията зад него и теорията защо работи са солидни.
Реакциите на хранителна чувствителност, които причиняват системно възпаление, са РЕАЛНИ и са добре проучени и публикувани от десетилетия.
Също така е добре установено, че много хронични заболявания имат възпалителни корени, в които храната често играе роля.
MRT помага да се свържат тези точки, като се определи кои храни допринасят за възпалителния товар.
Въпреки че препоръките сами по себе си не са достатъчно доказателство в подкрепа на тест или протокол, заслужава да се отбележи, че хиляди практикуващи използват MRT с отлични резултати.
Извод: MRT обикновено се счита за най-добрият наличен тест за чувствителност към храни, тъй като може да открие освобождаване на медиатор, причинено от ДВАТА пътища на свръхчувствителност тип III и тип IV. Необходими са обаче рецензирани изследвания както за MRT, така и за протокола LEAP.
Тест за антигенни левкоцитни антитела (ALCAT) – все още не е наличен в България на този етап.
Подобно на MRT, целта на ALCAT е да се измери количеството медиатори, освободени от белите кръвни клетки в отговор на различни хранителни антигени.
Всъщност е разработен през 80-те години от д-р Пасула (същият човек, който създаде MRT), но д-р Пасула в крайна сметка се отдели от тази компания и създаде MRT, използвайки по-нова технология за по-точни резултати.
Какво представлява теста?
ALCAT работи почти по същия начин като MRT. Клиентът поръчва тест чрез медицински специалист или функционален терапевт от Cell Science Systems (Северна Америка) и Alcattest (Европа), прави се серумно пробовземане в локална лаборатория и пробата се изпраща чрез куриер до централната лабораторията за една нощ.
Подобно на MRT, кръвната проба на пациента се излага на различни антигени и се наблюдава за промени в размера на клетките.
ALCAT обаче използва по-стара импедансна технология, която не е толкова точна, колкото по-модерните (но патентовани) триизмерни методи за импеданс на лентата, използвани от MRT.
Освен това начинът, по който ALCAT представя своите резултати, е различен от MRT.
Вместо да бъдат представени като лентова графика (която показва степента на имунния отговор), резултатите от ALCAT са групирани в 4 широки категории:
- Приемливи храни
- Лека непоносимост
- Умерена непоносимост
- Тежка непоносимост
Въпреки това, както знаем, може да има широк диапазон от размери на реакции, дори в рамките на категориите „ниско реактивни“ или „приемливи“.
Много е полезно да знаете кои храни провокират най-малко възпаление, когато съставяте диета за олигоантигенно елиминиране.
Тъй като ALCAT не определя количествено степента на реактивност във всяка категория, няма начин да се знае точно колко възпаление е причинено от дадена храна.
Освен това диетичните терапии, препоръчани от ALCAT и MRT, също се различават.
MRT насърчава персонализирана олигоантигенна диета (LEAP) въз основа на резултатите от теста на дадено лице, докато ALCAT насърчава ротационна диета с всички „приемливи“ храни, последвана от евентуално повторно въвеждане на реактивни храни за тестване за толерантност.
Диетата LEAP е по-рестриктивна в началните фази, но и по-добре персонализирана и по този начин е по-вероятно да доведе до бързо облекчаване на симптомите.
Едно предимство на ALCAT е, че той тества по-голямо разнообразие от антигени (357 на ALCAT срещу 170 на MRT), включително храни, билки, хранителни добавки, лекарства и дори плесени.
По – широкият панел за тестване обаче въвежда и повече възможности за грешка, фалшиво отрицателни и фалшиво положителни резултати.
ALCAT не тества толкова естествено срещащи се химикали (като кофеин или амини), колкото MRT. Подобно на MRT, ALCAT също използва лиофилизирани антигени, за да имитира това, което имунната система би видяла, когато храната се консумира.
ALCAT е в състояние да открие както реакции на хранителна чувствителност тип III, така и тип IV, така че все още е по-полезен клинично от теста за IgG.
Има ли научни доказателства в подкрепа на този тест?
ALCAT може да идентифицира чувствителността към глутен без цьолиакия също толкова добре, колкото и сляпо предизвикателство за храна: ALCAT и сляпото изпитание с глутен идентифицира правилно 64% от хората с чувствителност към глутен без цьолиакия.
ALCAT може да идентифицира храни, които индуцират освобождаване на ДНК от белите кръвни клетки: 70% от храните, тествани като реактивни на ALCAT тест, са показали, че предизвикват по-голямо освобождаване на ДНК от белите кръвни клетки (което след това започва имунен отговор). Това дава подкрепа на теорията зад ALCAT (и MRT).
ALCAT има 72% чувствителност и 82% специфичност: В различен набор от данни, публикуван в The Journal of Nutritional Medicine, 72% от храните, които са показали положителен тест при ALCAT тест, предизвикват симптоми на IBS, докато 18% от храните, които не са тествали реактивни също предизвика симптоми.
Извод: ALCAT се счита за втората най-добра опция след MRT. Той също така измерва освобождаването на медиатор от белите кръвни клетки, но използва малко по-различна технология, представя резултатите по различен начин и препоръчва по-малко специфична диета-терапия от LEAP. Въпреки това, той има повече публикувани изследвания от MRT към този момент.
Изследване на имуноглобулин G (IgG тест) – наличен в България.
Тестът за IgG е може би най-популярният и добре познат тип тест за чувствителност към храни. За съжаление клиничната му стойност не отговаря на популярността и разпространеното му предлагане.
Какво представлява теста?
Подобно на предишните тестове, на клиентите се взема кръвна проба и след това изпращат кръвта си в лаборатория.
След това кръвната проба се смесва с различни хранителни антигени и нивата на IgG антителата се измерват чрез ELISA или RAST.
Ако бъдат открити повишени нива на IgG антитела за определена храна, тогава резултатите ще покажат, че сте „чувствителни“ към нея.
Голяма част от изследванията обаче са установили, че само наличието на IgG антитела НЕ показва чувствителност към храна.
Всъщност някои проучвания предполагат, че IgG може да бъде маркер за хранителна толерантност, а не за чувствителност към храни.
Истината е, че производството на IgG е нормална част от процеса на орална толерантност.
Повечето компании (като Pinnertest, EverlyWell, Cyrex и Genova Diagnostics) тестват общи нива на IgG или IgG4. Има обаче няколко лаборатории, които измерват и други компоненти:
IgG, IgG4, IgE, + комплемент (Dunwoody Labs) – тази лаборатория може да тества както за алергии (IgE), така и за чувствителност. Чрез тестване както на IgG4, така и на общия IgG, може по-добре да се прави разлика между защитните и патогенните реакции. Умерено количество IgG4 може да бъде защитно, докато големи количества могат да предизвикат възпаление. Освен това, ако се произвежда комплемент, реакцията може да бъде по-тежка.
IgG + комплемент (KMBO Lab) – подобно на Dunwoody, KMBO измерва IgG и комплемента, но не измерва IgG4 или IgE.
IgG + IgE (Meridian Valley Lab) – проверява както за IgG, така и за IgE антитела, но резултатите не уточняват кое е произведено в отговор на кои храни. Вместо това и двата вида антитела са събрани заедно, така че няма начин да разберете дали може да имате алергия, чувствителност, и двете, или нито едно от двете.
IgG + IgA (Alletess) – разглеждането както на IgG, така и на IgA антителата е малко по-изчерпателно от IgG самостоятелно, но все още пропуска хранителни реакции от тип IV.
Има ли научни доказателства в подкрепа на този тест?
Изследването на нивата на IgG е точно, но проблемът е, че то просто не е клинично полезно. В някои случаи IgG може да предпазва от неблагоприятни хранителни реакции.
Наличието на IgG не винаги = възпалителен отговор.
Няма ясна връзка между нивата на IgG и симптомите.
Разбира се, някои от храните, които са положителни при тест за IgG, всъщност МОЖЕ да предизвикват реакции на чувствителност към храни.
Следователно елиминирането на всички тях може да спомогне на хората да се почувстват по-добре като принцип.
Това може да обясни защо някои проучвания са наблюдавали подобрения на IBS и симптомите на мигрена след елиминиране на храни, които са показали положителен тест за IgG.
Човек обаче може да НЕ се почувства по-добре, след като елиминира „реактивните“ храни при своя IgG тест, ако най-лошите му реакции на чувствителност към храни НЕ са причинени от IgG антитела.
Не забравяйте, че има множество пътища, които могат да причинят реакции на хранителна чувствителност, а IgG е само един. Изследването на IgG не може да открие реакции на свръхчувствителност тип IV.
Освен това има негатив от прекомерно ограничаване на диетата въз основа само на резултатите от теста за IgG, така че е важно в крайна сметка да се въведат отново реактивни храни обратно в диетата и да се наблюдава реакцията на тялото с помощна на квалифициран специалист.
Тестът за IgG е добре проучен и много асоциации публикуваха изявления, че НЕ трябва да се използва за откриване на чувствителност към храни.
Те включват Европейската академия по алергия и клинична имунология, Американската академия по алергия, астма и имунология и Канадското дружество по алергия и клинична имунология.
Извод: Като цяло IgG тестовете са привлекателни, защото са бързи и сравнително евтини, но не са добри индикатори за чувствителност към храни. Производството на IgG е нормална част от процеса на орална поносимост и може действително да показва излагане или поносимост към дадена храна. Тестването за IgG не измерва освобождаването на медиатор (което всъщност причинява симптоми) и не може да открие реакции на свръхчувствителност тип IV.
Електродермален тест (Vega) – наличен в България
Тестът Vega (известен също като електродермален тест) е изобретен през 70-те години на миналия век като начин за диагностициране на хранителни алергии или чувствителност.
Какво представлява теста?
Електродермалното тестване използва вид „електроакупунктура“, при която електрически ток преминава през тялото с помощта на две части от оборудването, обикновено ръчна сонда и втора по-малка сонда, поставена върху акупунктурни точки от практикуващия.
След това „машина Vega“ се свързва към същата верига и изпитвано вещество (като тежък метал) се поставя вътре в машината. Ако машината покаже спад в показанията, когато е изложена на това „токсично“ вещество, машината се счита за правилно калибрирана.
След това практикуващият повтаря този процес, поставяйки различни храни в машината една по една, като следи за промени в електрическите показания (кожен импеданс) след излагане. Идеята е, че когато тялото е изложено на храна или друго вещество, което не толерира, то предизвиква реакция на автономна (подсъзнателна) нервна система, която променя начина, по който електричеството се провежда през кожата.
Тъй като машината Vega следи колко бързо преминава електричеството между двете сонди, тя може да засече тези малки промени.
Въз основа на резултатите, практикуващият ще предостави списък с реактивни храни или вещества, които трябва да се избягват.
Има ли научни доказателства в подкрепа на този тест?
Въпреки че е възможно да се измерват промените в импеданса на кожата с машината Vega, не е ясно как тези промени могат да се свържат конкретно с чувствителността към храната.
Публикуваните данни се фокусират само върху IgE алергиите и са крайно непоследователни, вариращи от липса на корелация с резултатите от убождане на кожата до 90% корелация.
Въпреки това, тъй като тези проучвания включват алергии, а не чувствителност, не е ясно дали електродермалното изследване може да бъде полезно за други видове реакции на свръхчувствителност.
Проблемите, които правят електродермалното тестване по-малко надеждно, включват възможна грешка на потребителя (прилагане на електродите с правилния натиск) и потенциала за свръхтестване в една област.
Освен това не може да се използва при хора с пейсмейкър и може да бъде повлиян от неща като часовници, захранвани от батерии, флуоресцентно осветление или силно електромагнитно поле в района.
Извод: въпреки че електродермалното тестване има своите привърженици, не е ясно как промените в кожния импеданс биха показали чувствителност към храни и не са правени проучвания за оценка на ефективността му за тази цел.
Тестване на коса – има налични тестове с България
Напоследък няколко компании рекламират тестването на косата като метод за откриване на хранителни алергии, чувствителност и непоносимост.
Какво представлява теста?
Клиентът взема проба от косата си и я изпраща по пощата до компанията.
След това пробата се „анализира“ и клиентът получава отчет, показващ неговата чувствителност към храната и околната среда.
Има ли научни доказателства в подкрепа на този тест?
Няма валидиран метод за тестване на чувствителност или непоносимост чрез коса. Няколко лаборатории за тестване на коса съобщават, че използват “биорезонансни” машини, за да тестват косата за чувствителност към храни.
Тези машини са проектирани да откриват „модел за криптиране на морфогенетичното поле“ на индивида – модел на енергия, който може да бъде измерен във всяка клетка на обект. Идеята е, че определени храни или вещества нарушават този енергиен модел, което може да задейства имунната система и да допринесе за хронични заболявания.
След това някои практикуващи препоръчват „биорезонансна терапия“ за „ребалансиране“ на енергийните полета и коригиране на различни заболявания.
Проучванията по тази тема обаче са с ниско качество и със смесени резултати.
Въпреки че това е интересна теория, понастоящем няма наука, която да подкрепя съществуването на морфогенетични полета и няма данни, които да го свържат с хранителна чувствителност, алергии или непоносимост.
Извод: въпреки че тестването на косата може да бъде полезно за други цели, като откриване на тежки метали или минерален аналиц, няма изследвания, които да подкрепят използването му за тестване за чувствителност към храни.
Приложна кинезиология (мускулни тестове)
Използването на приложна кинезиология или мускулно тестване за оценка на хранителната чувствителност набира популярност.
Какво представлява теста?
Този тест се извършва в кабинет от практикуващи, обучени по този метод.
Има различни начини за извършване на теста с помощта на различни мускули на тялото, но най-често използва изпъната ръка (тестване на делтоидния мускул на рамото).
За да направите теста, клиентът е помолен да държи флакон с вещество в едната си ръка (или да постави вещество под езика) и да държи другата ръка настрани, успоредно на пода.
От него се иска да държи ръката си на място, без да я натискат нагоре, докато практикуващият натиска ръката отгоре.
Ако ръката се държи здраво и не се движи, тялото се счита за толерантно към храната или веществото, което човекът държи в момента. Ако обаче крайникът отслабне и се движи при прилагане на сила, се смята, че тялото не понася тази храна.
Този тест може да се повтори, като се използват различни флакони, съдържащи различни вещества.
Вярата зад това тестване е, че тялото има енергийни пътища (наречени „меридиани“ в традиционната китайска медицина), които могат да бъдат повлияни от храна или други фактори на околната среда. Когато тези енергийни пътища са прекъснати, тялото е „отслабено“, както се установява чрез мускулни тестове. След това практикуващият ще препоръча избягване на храни или вещества, които отслабват тялото, за да се подобри здравето.
Поддръжниците на този метод на изследване подчертават, че той е неинвазивен и лесен за изпълнение, с незабавни резултати.
Има ли научни доказателства в подкрепа на този тест?
Понастоящем няма рецензирани доказателства в подкрепа на използването на мускулни тестове за откриване на хранителна чувствителност.
Тъй като се администрира от човек, има голямо място за грешки и тълкуването може да варира в зависимост от обучението и опита на практикуващия.
Проучванията са се опитали да потвърдят употребата му за откриване на истински IgE алергии или реакции към известни отрови, но не са имали положителни резултати:
Мускулното тестване не може точно да открие алергии: проучване установи, че мускулното тестване не е в състояние да открие истински IgE алергии към отровата на оса и има само 3% обща надеждност на тест-повторен тест между и в рамките на практикуващите.
Въпреки че липсват научни доказателства за мускулното тестване, има много анекдотични съобщения за неговата полезност и все още се използва широко и до днес.
Елиминационни диети + хранителни предизвикателства
Златният стандарт за диагностициране на нежелани хранителни реакции се нарича „двойно-сляпо, плацебо-контролирано хранително предизвикателство“ (DBPCFC).
Въпреки че това е най-добре контролираният и точен метод, той също така отнема много време за множество храни.
Поради това DBPCFCs се използват най-често за тестване дали хората наистина са алергични към храни, които са се оказали положителни при кожен тест, но които човекът никога не е ял.
Това означава, че DBPCFCs се използват по-често в контекста на IgE-медиирани алергии, отколкото при забавена свръхчувствителност, но те все още могат да се използват за тази цел.
Какво представлява теста?
Двойно-сляпо плацебо-контролирано хранително предизвикателство е точно това, което стои зад всяка една отделна дума.
Той е двойно заслепен, което означава, че нито клиентът, нито практикуващият знаят кои храни кога се консумират. Това се прави, за да се избегне техните възприятия да влияят на резултатите.
Освен това е плацебо-контролирано, което означава, че клиентът въвежда отделно предполагаемата проблемна храна и плацебо вещество (без да знае кое кое е).
Преди да се въведе някое от тези вещества, клиентът е поставен на строга диета за няколко дни, която съдържа само няколко храни, които (предполага се) се понасят добре.
Това се прави, за да се отмият всички реакции, които може да са останали от предишна експозиция, както и да се контролира диетата, така че единственото нещо, което се променя, е експозицията на тестовите вещества.
След това, под наблюдението на лекар, един набор от капсули, съдържащи хранителен антиген или плацебо, се добавят към диетата в увеличаващи се дози и индивидът и лекарят документират всички реакции, които се появяват. След това това се повтаря с другия комплект капсули.
Записите на симптомите се оценяват, за да се определи дали е настъпила нежелана реакция или не. Едва тогава се разкрива кои капсули съдържат хранителния антиген и кои съдържат плацебо.
Този метод е полезен, защото предизвиквате само една храна наведнъж по много контролиран начин, така че може да сте относително сигурни, че всички разлики в симптомите се дължат на храната.
Това обаче не е много практично за повечето хора, особено когато не са сигурни коя храна или храни може да причиняват симптоми.
Когато се провежда в контекста на алергии, които обикновено имат бързи симптоми, DBPCFC може да се извърши след няколко часа в лекарски кабинет (с епи-писалка под ръка, за всеки случай).
Въпреки това, когато се провежда за забавени реакции на свръхчувствителност, е по-вероятно да се прави у дома за по-дълъг период от време, обикновено около 1 седмица.
Тъй като DBPCFC са относително трудни за изпълнение, те обикновено не са много полезни за откриване на чувствителност към храни, особено ако индивидът няма представа коя храна или храни може да са причина за реакция.
За хранителна чувствителност по-често се използват елиминационни диети.
Извод: двойно-слепите плацебо-контролирани хранителни предизвикателства се считат за „златен стандарт“ при идентифициране на неблагоприятни хранителни реакции, но са много трудни и отнемат много време. Има голямо разнообразие от елиминационни диети, които могат да се използват за идентифициране на проблемни храни, но те са по-малко персонализирани от елиминационните диети, създадени въз основа на резултатите от тестовете за чувствителност към храни.
Статията е написана благодарение на труда на Functional Nutrition Library.