Витамини и минерали, Хранителни добавки

ВИТАМИН В12

ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ: 6 мин.
В12

Какво е Витамин В12?

Витамин В12 е водоразтворим витамин, който естествено присъства в някои храни, добавя се към други и се предлага като хранителна добавка и лекарства с рецепта.

Витамин В12 съществува в няколко форми и съдържа минерала кобалт, така че съединения с активността на витамин В12 се наричат ​​„кобаламини“. Метилкобаламинът и 5-деоксиаденозилкобаламин са формите на витамин В12, които са активни в човешкия метаболизъм.

Витамин В12 се свързва с протеина в храната. Солната киселина в стомаха отделя В12 от протеина по време на храносмилането.

Когато се добавя синтетичен витамин В12 към обогатени храни и хранителни добавки, той вече е в свободна форма и по този начин не изисква тази стъпка на отделяне. Веднъж освободен, B12 се комбинира с вещество, наречено интринзичен фактор и така комбиниран се абсорбира в кръвния поток.

Витамин В12 е необходим за правилното формиране на еритроцитите и неврологичната функция. Витамин В12 играе важна роля в доставката на основни метилови групи за синтеза на протеини и ДНК.

В кои храни има витамин В12?

Витамин B12 се произвежда от анаеробни микроорганизми (т.е. бактерии, които не се нуждаят от кислород, за да живеят). Анаеробните бактерии са често срещани в стомашно-чревния тракт на животните.

Витамин В12 естествено се намира в животински продукти, включително риба, месо, птици, яйца, мляко и млечни продукти.

Витамин В12 обикновено не присъства в растителните храни, но обогатените зърнени закуски са лесно достъпен източник на витамин В12 с висока бионаличност за вегетарианците и веганите.

Някои хранителни продукти от дрожди също съдържат витамин В12. Обогатените храни варират по състав, така че е важно да четете етикета им внимателно, за да определите видовете и количествата добавени хранителни вещества, които съдържат.

Кой е изложен на риск от дифицит на витамин B12?

Липсата на този витамин може да се дължи на:

  • Недостатъчен хранителен прием
  • Неадекватна абсорбция
  • Намалено оползотворяване
  • Употреба на определени лекарства

В нашия черен дроб обикновено се съхранява запас за няколко години от този витамин, а това, че се намира в изключително често консумирани храни, прави дефицита поради недостатъчен хранителен прием много малко вероятен.

Недостатъчният хранителен прием на витамин В12 е възможен при вегани или вегетарианци.

Кърмените бебета на вегански майки могат да развият дефицит на витамин В12 на възраст от 4 до 6 месеца, тъй като запасите на този витамин в  черния дроб (които обикновено са високи) са ограничени, поради хранителния прием, а бързият темп на растеж при бебетата води до по-висока нужда от В12.

Какви може да са причините за развитието на дефицит?

Неадекватната абсорбция на витамин В12 е най-честата причина за дефицит. При възрастните хора неадекватната абсорбция най-често се дължи на намалена секреция на стомашна киселина. В такива случаи витамин В12, който се предлага като хранително добавка може да се абсорбира, но свързаният с храната витамин В12 не се освобождава и абсорбира нормално.

Абсорбцията на витамин В12 може да е недостатъчна, ако абсорбционните места в илиума (последната част от тънките черва, която ги свързва с дебелото черво) са унищожени от възпалително заболяване на червата или са били обект на хирургическа манипулация.

По-рядко срещаните причини за недостатъчна абсорбция на витамин В12 включват хроничен панкреатит, стомашна или бариатрична хирургия, синдроми на малабсорбция, СПИН, употреба на определени лекарства (например инхибитори на протонната помпа като омепразол, нексиум и др., блокери на Н2 като ранитидин, фамотидин и др. Метформин, обичайно лекарство при диабет, също може да намали абсорбцията на В12, многократно излагане на азотен оксид и генетично изменение, причиняващо малабсорбция в илеума.

Какво е пернициозна анемия?

Пернициозната анемия е автоимунно заболяване, което засяга стомашната лигавица и води до стомашна атрофия. Това води до унищожаване на париетални клетки, ахлоридия (невъзможност за  производство на солна киселина в стомаха) и неуспех да се произвежда интринзичен фактор, което води до малабсорбция на витамин В12. Ако пернициозната анемия не се лекува, това води до недостиг на витамин В12, което води до мегалобластна анемия и неврологични разстройства, дори при наличието на адекватен хранителен прием на витамин В12.

Симптоми при дефицит на витамин В 12

Дефицитът на витамин В12 се характеризира с мегалобластна анемия, умора, слабост, запек, загуба на апетит и загуба на тегло. Неврологични промени, като мравучкане и изтръпване в ръцете и краката, също могат да се появят. Допълнителните симптоми включват депресия, объркване, деменция, лоша памет и болезненост или усещане за подуване в устата или езика.

Неврологичните симптоми при дефицит на витамин В12 могат да се проявят без анемия, така че ранната диагностика е много важна. По време на ранна детска възраст признаците на недостиг на витамин В12 включват нарушения в движението, забавяне на развитието и мегалобластна анемия. Много от тези симптоми са общи и могат да бъдат резултат от различни медицински състояния, които не се дължат на дефицит на витамин В12.

Обикновено дефицитът на витамин В12 се лекува с инжекции витамин В12, тъй като този метод заобикаля потенциалните бариери на абсорбцията. Въпреки това, високите дози перорален прием (през уста) на витамин В12 също могат да бъдат ефективни. Авторите на няколко контролирани проучвания, сравняват орален с интрамускулен прием на витамин В12 и стигат до извода, че при определено дозиране и начин на прием, оралното приемане може да бъде толкова ефективно, колкото и мускулното приложение.

Винаги се консултирайте с вашия лекар или тепаревт преди прием на витамин В12!

Като цяло способността на отделен индивид да абсорбира витамин В12 е най-важният фактор за определяне дали витамин В12 трябва да се прилага перорално или чрез инжекция. В повечето страни практиката за използване на мускулен витамин В12 за лечение на дефицит на витамин В12 остава непроменена към момента.

 

Как се изследват нивата на Витамин В12 в тялото?

Състоянието на витамин В12 обикновено се оценява чрез серумни или плазмени нива на витамин В12.

Стойности под 170-250 pg/ml (120-180 pmol/l) за възрастни обекновено показват дефицит на витамин В12.

Въпреки това, научните данни показват, че серумните концентрации на витамин В12 може да не отразяват точно вътреклетъчните концентрации.

Повишеното серумно ниво на хомоцистеин (стойности> 13 μmol/L) също може да предполагат недостиг на витамин В12.

Този показател обаче има слаба специфичност, тъй като е повлиян от други фактори, като например ниски нива на витамин В6 или фолат.

Повишените нива на метилмалонова киселина (стойности> 0,4 ​ μmol/L) могат да бъдат по-надежден показател за състоянието на витамин В12, тъй като те показват метаболитна промяна, която е силно специфична за дефицита на витамин В12.

 

Какви форми на Витамин В12 има?

В хранителните добавки витамин В12 обикновено присъства като цианокобаламин или метилкобаламин.

              Кое от двете да избера?

И двете форми са почти идентични и съдържат кобалтов йон, заобиколен от коринов пръстен. Двете форми обаче имат различна молекула, прикрепена към кобалтовия йон. Докато метилкобаламинът съдържа метилова група, цианокобаламинът съдържа цианидна молекула.

Цианокобаламинът е синтетична форма на витамин B12, който не се среща в природата. Той се използва по-често в добавки, защото се счита за по-стабилен и икономически по- ефективен от другите форми на витамин В12. Когато цианокобаламинът навлезе в тялото, той се превръща или в метилкобаламин, или в аденозилкобаламин, които са двете активни форми на витамин В12 при хората.

Мненията по отношение на тези две форми, едната синтетична, а другата естествена, в научната литература са много противоречиви. Едни изследвания предполагат, че няма никаква разлика по отношение на усвояването и бионаличността на тези две форми. Други проучвания твърдят, че цианокобаламин се отделя чрез урина три пъти повече в сравнение с метикобаламин, което показва, че той може да се задържи по-добре в тялото.

Проучване, публикувано през 2017г.  казва, че натуралната форма е за предпочитане пред синтетичната от гледна точка на бионаличност и безопасност.

Способността на организма да абсорбира витамин В12 от хранителни добавки е до голяма степен ограничена от капацитета на интринзичен фактор, произвеждан от тялото. Например, според едно проучване от 2008г. само около 10 mcg от 500 mcg перорална добавка всъщност се абсорбира при здрави хора.

В допълнение към оралните хранителни добавки, витамин В12 се предлага в сублингвални (подезични) препарати под формата на таблетки. Тези препарати често се продават като притежаващи превъзходна бионаличност, въпреки че към този момент данните показват, че няма разлика в ефикасността между оралните и сублингвалните форми.               

Витамин В12 под формата на лекарствен препарат, изписван с рецепта

Витамин В12 под формата на цианокобаламин или хидроксокобаламин може да се прилага по лекарско предписание, обикновено чрез мускулна инжекция. Това приложение се използва за лечение на дефицит на витамин В12, причинен от пернициозна анемия и други състояния, които водят до малабсорбция на витамин В12 и тежък дефицит.

Витамин В12 се предлага и под формата на спрей за нос или спрей за уста – продукти, предлагани на пазара като алтернатива на инжекциите на витамин В12. Тези препарати изглежда е ефективен за повишаване нивата на витамин В12 при възрастни и деца, въпреки че не е проучен подробно в клинични условия.

 

Могат ли високи дози на витамин В12 да бъдат токсични?

Тъй като B12 е водоразтворим витамин, обикновено се счита за безопасен, дори при високи дози. За B12 не е установено допустимо ниво на поглъщане (данните са от САЩ) поради ниското му ниво на токсичност. Това ниво се отнася до максималната дневна доза на витамин, която е малко вероятно да причини нежелани странични ефекти в общата популация. Този праг не е изчислен, тъй като се смята, че тялото отделя чрез урината всичко, което е в излишък.

Приемането на прекомерно високи нива на В12 обаче е свързано с някои негативни странични ефекти. Няколко проучвания показват, че мегадозите на витамина могат да доведат до развитие на акне и розацея, състояние на кожата, което причинява зачервяване и гнойни пъпки по лицето. Трябва да се отбележи, че повечето от тези проучвания са фокусирани върху инжекции с високи дози, а не с прием през устата.

Има и някои доказателства, които предполагат, че високите дози на В12 могат да доведат до отрицателни здравословни резултати при хората с диабет или бъбречни заболявания.

Въпреки че има доказателства, че допълнителния прием на B12 може да доведе до отрицателни здравословни резултати, проучванията показват, че ежедневните перорални добавки до 2 mg (2000 mcg) са безопасни и ефективни за преодоляване на дефицит на B12.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.